САЩ унищожи Съветската империя с икономическа бомбардировка. (През октомври 1995 г. Клинтън призна, че е постигнал срив на СССР, равнозначен на ядрена катастрофа) автор: Иван Василев Едно от големите и безспорни завоевания на прехода ни през последните години е бързата и безпроблемна замяна на дежурния в близкото минало израз за "братската и безкористна помощ" с безкрайните словоизлияния за решаващата финансова подкрепа на новия голям брат и неговите съюзници, на които отново дължим благодарност. И все пак - точно така ли стоят нещата? През 1986 г. в САЩ излезе солиден том, озаглавен "1929-а отново?" В това изследване авторът Тери Руд проследява симптомите на Голямата депресия от 1929 г., които все по-настойчиво се проявяват в икономиката на западните страни и заплашват света с невиждана разрушителна криза. През 70-те и началото на 80-те години това беше една от основните теми на световния печат. Джордж Сорос, крупният международен финансист, заяви пред Конгреса на САЩ: "Глобалната капиталистическа система, която създаде нашия забележителен разцвет, се разпада на парчета". А Ричард Медли пише във "Вашингтон пост": "Сега се говори, че условията са сходни с тези от 1928 г., когато светът бе изправен пред срив на пазарите." По-късно темата някак неусетно се стопи и изчезна. Вярно, след 1929 г. се появиха още две глобални финансови кризи - "черният понеделник" в 1987 г., когато американският индекс Дау Джоунс падна с 22 на сто, и сривът на пазарите в Югоизточна Азия през 1997 г. Но те бяха сравнително по-лесно преодолени и туширани, не станаха катастрофални за западните икономики. И една от причините е, че САЩ успяха по изключително ефикасен начин да прехвърлят много от тежестите на започналата депресия върху "империята на злото" - Съветския съюз, и другите бивши соцстрани. Това, което Труман искаше да постигне със силата на атомната бомба, беше постигнато в края на "студената война" с мирни средства. Но може би не по-хуманни. На български език излезе една документална книга - "Победа" от Питър Суайцър. Подзаглавието е: "Тайната стратегия на Рейгън за разбиване на СССР". В нея се повдига завесата на може би най-сензационната операция в историята - за срутването на една империя. Един от най-любопитните епизоди е т.нар. сделка "газ-тръби". Тогава за мнозина бе изненада категоричността, с която американският президент Рейгън се обяви срещу тази сделка, и енергичните му усилия да я провали. Успя само частично. По време на срещата на Г-7 през май 1983 г. бе поставен таван за Западна Европа за внос на съветски природен газ - до 30 на сто от нуждите. Москва получи първия болезнен финансов удар от новата серия. Това бе удар и срещу големия икономически конкурент на САЩ - Западна Европа. "Печалбата ни беше двояка" - тези думи на Джон Пойндекстър често се повтарят от американските политици, които обичат да извличат максимална печалба отвсякъде. Така се попречи Западна Европа да реши самостоятелно енергийния си проблем, като се обвърже с неизчерпаем източник на енергия и суровини, а също и с необятен пазар. И от друга - да се удари Съветският съюз в една особено невралгична точка - участието му на световния нефтен пазар. Експертите на шефа на ЦРУ Кейси, който не слизаше от черния си самолет да обикаля света, бяха стигнали до заключението, че 80 на сто от валутните постъпления на СССР идват от продажбата на нефт. В докладите си, озаглавени "Оценка за уязвимостта", тези експерти пишат: "Всеки долар в повече за барел нефт е донесъл на Москва 1 млрд. долара годишно. Понижаването на цената с 10 долара ще струва на Москва 10 млрд. долара годишно". А това е половината от приходите. С натиск, ухажване и отстъпки, вкл. снабдяването с най-модерна бойна техника, САЩ принуждават Саудитска Арабия, от която зависи цената на нефта на световния пазар, да свали цената на барел не с 10, а с 20 долара. Евтиният нефт е неспасяем удар по съветската икономика и безпрецедентно благоприятно условие за американската. Рейгън и неговият щаб разгръщат мащабна и резултатна икономическа война срещу Съветския съюз. Газопроводът и световната цена на нефта не са единствените битки. Влизат в действие Инициативата за стратегическа отбрана (ИСО), плановете за футуристични системи, които наложиха на Съветския съюз непосилното бреме за ответни разработки и нова надпревара във въоръжаването "Въпросът не е само стратегически, това е сблъсък между икономическия потенциал на две страни" - пише откровено Макфърлейн. Тук влизат мащабните мерки за ограничаване на достъпа до новите технологии (вкл. подхвърлянето на лъжливи), бруталният натиск върху световните финансови институции да ограничат кредитите за СССР. Подривната дейност на ЦРУ в Полша и дестабилизацията там принуждават Москва да отпусне помощ за Варшава в размер на 4,5 млрд. долара. Нарастващата помощ на САЩ за афганските муджахидини "оскъпява" съветските военни действия. Плановете за "пренасяне на напрежението" от Афганистан в средноазиатските съветски републики бяха последвани от кървавите събития в Кавказ, Чечня, Дагестан. В началото на 1985 г. тайната, но безмилостна икономическа война срещу Кремъл започна да дава резултати. Десет години по-късно, на 25 октомври 1995 г. на закрито съвещание на обединения комитет на началник-щабовете президентът Клинтън заяви: ". Последните 10 години политиката по отношение на СССР и неговите съюзници убедително доказа правилността на взетия от нас курс за отстраняване на една от най-силните държави в света, а също най-силния военен блок. Използвайки грешките на съветската дипломация, прекалената самонадеяност на Горбачов и обкръжението му, в това число и на ония, които откровено заеха проамериканска позиция, ние постигнахме това, което се канеше да направи президентът Труман със Съветския съюз посредством атомната бомба. Наистина, с една съществена разлика - ние получихме суровинен придатък, неразрушена от атома държава. Да, ние похарчихме за това много милиарди долари, но те сега са близо до онова, което руснаците наричат възвращаемост За 4 години ние и нашите съюзници получихме различни стратегически суровини за 15 млрд. долара, стотици тонове злато, скъпоценни камъни и т.н. По несъществуващи проекти ни бяха предадени за нищожно малки суми над 20 хиляди тона мед, почти 50 хиляди тона алуминий, 2 хиляди тона цезий, берилий, стронций. Като разклатихме идеологическите основи на СССР, ние съумяхме безкръвно да извадим от войната за световно господство държавата, представляваща основната конкуренция на Америка. Когато в началото на 1991 г. служители в ЦРУ предадоха на Изток за осъществяване на нашите планове 50 милиона долара, а сетне и още такива суми, мнозина от политиците, военните дори не вярваха в успеха на това дело. Сега, след като изминаха четири години, е очевидно - нашите планове започнаха да се реализират. . В най-близкото десетилетие ни предстои решаването на следните проблеми: разчленяване на Русия на дребни държави посредством междурегионални войни, подобно на тези, които ние организирахме в Югославия; окончателно разрушаване на Военно-промишления комплекс и армията; в откъсналите се от Русия републики да се установят режими, необходими на нас. Ние позволихме на Русия да бъде държава, но империя ще бъде една страна - САЩ". Край на цитата. Без коментар. Но прехвърлянето на тежестите от започналата Голяма депресия не е само върху бившия Съветски съюз (Русия, ОНД) и неговите сателити. С тази глобална политика може да се обясни например и войната в Персийския залив и последвалата многолетна изолация на Ирак от световната търговия с нефт. Войната срещу Югославия. Причината най-малко е Милошевич и неговата етническа политика в Косово - всъщност той помогна на САЩ и НАТО да постигнат целите си. А те са да се прекъсне един от най-важните пътища между Русия и Западна Европа. (Разрушените мостове по Дунава са само печален символ). Идеята за бази на НАТО по българското Черноморие ще позволи да се контролират нефтопроводите към Западна Европа. "Двояка полза" - една ислямска "дъга" или може би "ятаган" в тила на Европа - би била добре дошла за глобалните интереси на САЩ... Къде е мястото на малка България в голямата игра? Същото, с разлики в мащабите и подробностите. Суровинен придатък не сме, не ставаме и за бананова република. Но затова пък месторазположението ни е така важно стратегически, командно за осъществяването на определени цели на Балканите, както и за връзката Русия - Западна Европа: Евтина работна ръка, конкурентни производства, които трябваше да се ликвидират, военно-промишлен комплекс, земеделие, набираща скорост електроника. Забравихме ли вече как преди 8-9 години по националната българска телевизия се появи огромен репортаж от секретния дотогава сопотски военен завод, в който симпатяга на средна възраст, май се казваше Гордън, "консултант от ВПК на САЩ", приближен на небезизвестния ричард Ран, обхожда цеховете и там детайлно му разказват и показват кое как е. Изръшкани бяха и другите ни военни заводи. Знаем какво последва. А тоталната ликвидация на селското стопанство? Само инициатива на Филип Димитровите съветници ли беше? По онова време в нашите селскостопански научни институти бродеха т.н. "съветници от ФАО". И каква "помощ" ни оказваха? Например в института по биволовъдство, един от водещите в света, те изкопираха уникалните разработки на български учени и си заминаха. За което трябваше да им плащаме - със заеми и лихви. А "криворазбраната ни приватизация", която доведе до продажбата на сочни хапки от промишлени предприятия, туристически обекти, модерни електронни производства за стотинки отпреди деноминацията? Къде отидоха милиардите от разграбеното през тия 10 години? Не във вложения тук, у нас, а в чуждите банки, като внесени капитали, т.е. инвестиции, в от ЮАР до САЩ. А ние правим молебени за инвеститори и гледаме сухото небе. Някой да е изчислил колко ни струва това? Ясно е, че като сме стигнали дотук, просто нямаме друг изход. Трябва да благодарим за нищожните благодеяния, които ни се подхвърлят срещу далеч по-съществени икономически плюсове, които предоставяме на нашите благодетели. Но поне да си кажем нещата, както са. А те са в простия въпрос: кой на кого помага всъщност.