Светец, за омразата наистина трябва да забравим за да можем да приложим принципа на обединението. Но изглежда някой от отвън има полза Балканите да са вечно разединени и враждуващи. И този някой или тези накои определено добре се справят с разклаждането на омразата между всички нас. Как можем да се сближим? Това не е ясно. Според мене, сега сме прекалено отчаяни и загубили всякаква надежда, че заедно можем да се закрепим взаимно на Балканите и да сме в състояние да отблъскваме напъните на силните, целящи запазването на сегашното положение. Ако бяхме по-здрави, щяхме да имаме желание за съпротивление, защото все пак щяхме да имаме вече някаква изградена основа, на която по-лесно бихме изградили останалата част от стените, но понеже сме по-уязвими от всякога до сега, никаква искра за надежда и амбиции да сме силни не блесва. Другата възможност е да ни съсипят до такава степен, че тогава всички да се осъзнаем и да се обединим, защото иначе няма да съществуваме повече. Трябва да осъзнаем общото зло, да забравиме вековната омраза и да започвем да се подкрепяме взаимно. Събитията в Югославия бяха едно опипване на почвата от страна на американците. Искаха да разберат как ще реагират останалите съседи на Сърбия. И като видяха, че не можем сами да разсъждаваме и да преценим какво е добро за всички нас, те останаха с убеждението, че спокойно могат да си позволят да направят следващия си по- мащабен експеримент на полуострова, който ще проведат не много късно. Остава да чакаме. Ако чакаме обаче няма да имаме никакви шансове. Но то докато не загубим останалото, което имаме, не ще оценим стойността на това, което все още имаме, но което за в бъдеще вероятно няма да ни принадлежи. А то ни се полага, не забравяйте! Което е наше си е наше. Ако бяхме силни можеше да бъде и така- което искаме да си възвърнем или да стане наше- ще го имаме. За съжарение, ние сме по-бавно загряващи и по доверчиви отколкото трябва. С уважение