Мисля, че глобализацията има много страни, но най-много се набляга върху икономическата. Често се говори за преразпределение на икономическата власт чрез така наречените ниши или глобални продукти. Тъй като има вече голяма информация, голяма конкуренция, подвижност на капиталите има и условия за експанзия. Националните икономики се оказват тесни. Страните трябва "да се профилират", да си запазят отрасли, индустрии, суровини с които да доминират над пазара. Някой ще разчитат на земеделието, други на туризма, други на кафето, други на ориза и други, които нямат никакви суровини ще пробият с биотехнология и услуги. Но при глобализацията засега най-важната суровина си остава капитала, той измести златото, желязото, петрола и чрез него се трупат най-големите печалби. А за да се развиват националните икономики всеки разчита на инвестиции отвън. "Капиталите", обаче търсят все по-евтина работна ръка и делокализират предприятия, а в това време, в развития свят, безработните се увеличават. Това не може да продължава и затова в Давос световните лидери се показаха толкова загрижени. В България имаме потенциал и възможности,но изглежда не ги забелязваме, действаме бавно. Не знам дали много хора не си мислят, че можем да съществуваме самички в балканското ъгълче и да се пишем специалисти по всичко.