Ако не друго, поне можем да ти благодарим за тази, твърде закъсняла доблест... Знаеш ли, п...о заспала, ти току-що ми доказа, че нещата се въртят в кръг. Когато се захванах да хабя време и очи в тия форуми - април месец, това беше заради едно предизвикателство, което ми отправи, без изобщо да си дава сметка, някакво леке, бивш възпитаник на Английската гимназия. Кой знае, може и ти да си това леке, макар че се съмнявам, все пак стилово си по-узрял, едва ли си имал време за толкова кратко време да разработиш толкова успешно наглостта си. Та той каза досущ същото: гордите сърби, които ама изобщо не били националисти, ако в историята са ни стрували зло, то е само заради нашето дупедавство и ние, българите, сме си го заслужавали... След близо година спорове намери се още една "черна душа" (мисля, българският политически речник не е създал по-точен термин от Захари Стояновия), която да изломоти, и то с гордост и чувство на превъзходство тази гнусотия. Той Не е, ще защитиш ли и този път "най-после едно безпристрастното мнение" на сръбската радиоточка (извинявай, ако те цитирам грешно, аз не си сейв-вам постингите и повтарям по памет)? Любопитно ми е, защото с времето се научих да не гледам на теб като на човек, който "уж на комунист се правеше" (забележете какво разочарование...)... пък ми обяснява Балканската епопея, вместо да препрочете Антон Страшимиров (ти, сърбино българоезичен, най-добре препрочети Димитър Страшимиров, двамата се падат нещо братя). И най-накрая имам един сериозен въпрос: защо изобщо беше този постинг? Кому се надява Безродник с подобна безочливост да внуши каквито и да е позитивни изводи? Аз съм псувал, а и ще продължавам, ако надуша зловонията на някое ново Безродниково подобие, но пък никога не съм си поставял за цел да докажа, че съм "по-умен" от другите... Напротив, самото използване на груби и нецензурни изрази намеква, че за мен не е важно да се показвам, а да казвам... каквото съм в състояние да измисля. И мисля, деветдесет на сто от нас гоним тая цел - да се убеждаваме, дори да мислим различно или да сме се научили да гледаме различно. "Май си пъхнах пръста, където трябва. " Що за самодоволство е това? "Май успях да ядосам... всички ви." Браво, да ти ръкоплеснем веднъж и да те отпратим по живо по здраво в сънищата на средновековния реализъм. Каква е тая реалия "сърбите" и каква е тая реалия "България", която си сваляла гащите. Как точно си представяш България да си свали гащите? Много ми е любопитно. "Пиво, имаш ли речник, та да видиш какво означава неконформизъм? Или на английски да ти го обяснявам?" Безродник, очевидно ти страдаш от някакъв Джон Ленъновски комплекс да бъдеш не-конформист, пък каквото и да означава това. И ти успя донякъде да се докажеш като такъв: поруга с няколко думи ("България всеки път сваляше гащите") националната митология на един народ (все едно "неконформизмът" на любимите ти сърби не се основава на точно същата, само че подчертана митология; защо те са герои, когато използват едни пътища за неконформизъм, а ние си сваляме гащите, когато използваме други пътища? Нима самият факт, че търсиш героичното в сръбското поведение, не е от само себе си идентифицирането им с определен конформизъм, този на героите, дето "не си свалят гащите"?) Но както вече писах, не си не-конформист, и други мислят ТОЧНО като теб. Напротив, вие принадлежите на онази маса от малки, зализани конформистчета, които се учат да говорят и да пишат, за да изпълняват поръчките на господарите... които и да са, това само по себе си няма значение, голият факт, че са господари, ги прави част от най-важната и неподлежаща на съмнения реалия - властта. Накрая те питам, макар да всъщност да не питам теб, а другите, които ще прочетат това писмо: как можеш да утвърждаваш "държавния не-конформизъм" при условие, че той диша с гърдите на милиони смазани индивидуални конформисти? Конформисти по принуда, жертви на мизерията и злините на своите господари. Всеки сърбин за себе си НЕ-КОНФОРМИСТ ли беше, докато се трепеше заради кефа на мафиотското си управление?