|
Тема |
Няма цветя за мирисане! [re: Любо] |
|
Автор |
Св. Скромни () |
|
Публикувано | 03.02.00 07:00 |
|
|
Мой втори вуйчо преди Втората Световна Война бил студент по инжинерство в Берлин. Посетил САЩ през една ваканция. (Виждал съм му снимката на "Кралица Мери", с гаджето му, по-късно годеница...) Точно по това време в САЩ гърмяли расизмите на тема "низшите тъмни раси" от Южна и Източна Европа, с българите дебело вързани в тях... Та човекът се прибира от екскурзията в САЩ и щом започва войната, доброволства за Луфтвафе. От начало го правят механик, защото е бил български поданик и подобни усложнения. Но после му дават да стане летец. И той прекарва войната в Ме-109. Защото е българин, дойчовците от уважение към етноса му го държат на Западния Фронт, срещу англичани и американци. По повод великите човешки права и равенства в САЩ.
Та покрай този вуйчо аз развих интерес към великите човеколюбиви идеи в други западни народи. Примерно холандците. Които с цветя посрещат германските войски. И после бая въодушевено доброволстват в СС дивизий; имало е доста СС формаций от доброволци холандци. На Източния Фронт. Да трепат низшите руски раси... По повод човеколюбивите холандски традиций... После пък холандците с цветя посрещат американците...
Може би и българите потенциално да са същите говеда. Но просто не им е падала възможността да могат да развихрят расови теорий и да убиват хора по тях... Та за сега българщината има значително превъзходство, ако ще поради невъзможност за противоречива изява, над великите западняшки равноправия и щуротий... Аз в такива моменти много обичам да споменавам за това великолепно англо-саксонско изобретение, наречено концентрационен лагер. Приложено много ефективно през последната Боерска Война в Южна Африка. Концентрационни лагери и всичко точно! Барабар с измиранията от епидемий и глад и мизерий! Десетилетки преди германците да се научат на подобни човеколюбия. По повод човеколюбивите англо-саксонски наклонности...
А бе майката му е мир. Както казваше Рончо Реган, "Мир чрез сила!" Мир на всички! Пък кой остане - халал да му е!
|
| |
|
|
|