Уважаеми г-н Григорий Нанев, Колкото и да се напрягам не мога да открия "повторението". През 1939 г. Германия имаше териториална претенция към Полша (за Данциг, днешния Гданск) и това бе претекста за поредната агресия за разширяването на "жизненото пространство" на Хитлерова Германия с половината от огромна Полша според предварителната сделка между Хитлер и Сталин (чрез пакта на външните министри Рибентроп и Молотов). През 1999 г. не отделна държава, не Клинтън, а един военен съюз (където най-активен привърженик на военни действия бе Великобритания) с подкрепата и на множество държави извън него (между които и нашата) предприе не агресия за разширяване на жизненото си пространство с "огромната" територия на Косово, а действия за прекратяване на геноцид, практикуван от едно правителство. Тези действия бяха впоследствие одобрени и от ООН и омиротворителните усилия продължават днес по мандат на тази организация. В случая с агресията на Германия в Полша не бяха използвани никакви "политически средства", а се пристъпи направо към изненадваща нощна атака. В случая с НАТО и Сърбия се приложиха всички възможни "политически средства" - водиха се безкрайни преговори, предложи се конкретен договор, накрая се обяви и ултиматум с открито обявяване на предстоящи военни действия в случай на непостигане на споразумение. Искрено Ваш, Иван Иванов, Упсала, Швеция