Не мога да отговоря на толкова коректно формулиран въпрос, въпреки че нямам намерение да напиша тук своя ЕГН... :)) Светец, аз съм етнически българин, назад в рода ми (по майчина линия), може би около 6-7 поколения, трябва да изчисля, знам че е имало една еврейка. майчиният ми род е търновски, преселил се в Шумен през 17-18 век, а бащиният ми - от Стара Загора. Аз самият съм роден в София. Изобщо никога в живота си не съм се чувствал като друг, освен като българин. А и нямам доказателства за обратното. Религиозната ми "принадлежност" е въпрос, който просто няма как да бъде коректно поставен. Не съм клерикал, категорично не съм. Ако ме питаш как се чувствам, пак със същата убеденост мога да кажа "християнин". Ти си прав, че моят критичен поглед поражда съмнения относно мен самия, но, както се казва, изобщо не ми пука от това. Аз не твърдя, че съжалявам за Освобождението. Но то не променя отношението ми към нито един руснак, нито към Достоевски или Бортнянски. Изобщо не изпитвам мистично чувство на "благодарност" или още по-малко "коленопреклонност". Това не значи че не ценя високо доброто отношение на руснаците към нас /в резултат на което войната, довела до нашето освобождаване е била толкова популярна в Русия/, но това е причината, а не се интересувам толкова от следствието. Не уважавам тоталната историческа неблагодарност у средния българин, който на един подарък примерно от Запада казва "само това ли". Аз просто обърнах внимание върху исторически факт, игнориран от нашите историографи, че ако Русия не беше забавила с подкрепата си за по-ретроградното крило в Османската империя войната за проевропейската ориентация на пашата Али през 1840 г., събитията с нашата независимост можеха да се развият и по друг начин, и да сме свободни примерно през 1860 г. Възможно е, макар че не се е случило, и българите имат правото да го знаят. Аз не мразя нито един руснак заради тази война. А моята може би прекалена на вид критичност към Русия във форума е реактивна, тя е заради коленопреклонното отношение към тази много интересна, много голяма и много нещастна страна. Но, съгласи се, нейната роля в нашата история съвсем не е недвусмислена. И освен известна благодарност, нейната намеса може да събуди и гняв, нали така? :))