- Ген. Михов, как се стигна до идеята да създадете батальон за психическо въздействие? - Бих искал да подчертая, че това е едно твърде необходимо бойно формирование, при положение, че реформата остави полковете с по десет, ротите по трима, а взводовете с между един и минус един личен състав. По всички правила на бойното изкуство обаче е ясно, че на врага трябва да се противодейства по някакъв начин - така че е повече от очевидно:Като не можем с физика, ще го правим с психика. - Как точно ще въздействате? - Ако примем за евентуални противници съседните нам държави, бих определил строго индивидуален подход към всяка една от тях. С турците е най-лесно, въпреки че имат иначе сериозна армия.В момента на границата се поставят специални установки, които при нападение от юг, автоматично да завият :"Вай,вай,вай, аркадаш, депрем, юруш към Гьолджук!" Нашите специалисти са уверени /между другото "депрем" е земетресение/, че това ще бъде предостатъчно, тъй като те напоследък са твърде лабилни психически, по разбираеми причини. - А с другите страни? - С Гърция също е лесно. Достатъчно е да се прати една телегрема до генералния им щаб :"Ще ни завземете, хубаво, ама после цял живот ще трябва да се разправяте с българи." Македонците не ги смятаме за опасност - от една страна отношенията между двете страни се подобриха, а от друга ние си знаем какви са им танковете - нали ние им ги дадохме. Срещу сърбите цял свят ще ни помогне, а на румънците е достатъчно да пускаме банкноти от пет марки от самолет - психически им действат по-силно от всеки позив. Изобщо, аз съм на мнение, че във време на всеобщ стрес, войната на бъдещето е именно психовойната. Тоест, ще спечели най-лудият. А сега моля да ме извините, но Наполеон повече от час ме чака.