Интересна дискусия, несъмнено. Иска ми се да добавя няколко свои разсъждения по въпроса: За ересите и българската учебникарска литература: Имам удоволствието/или бремето да съм професионално замесен в историческите въпроси от подобен характер. Най-отговорно заявявам, че учебниците за "средното" ни училище са доста слаби, в тях всичко е формулирано опростенчески, исторически изводи и анализи се правят меко казано девиатно. Особено важи това наблюдение около въпросите на ересите в българия - богомилство, манихейство, исихазъм/макар и да не се счита точно за ерес/ и др. Малко са изследователите на тези проблеми, за съжаление в новата ни историография няма имена, за които ми се иска да припомням. Тоталитарната власт наложи определени "социал-революционни" характеристики върху определени ереси и даже върху богомилството се сблъскаха две коренно противопоставящи се тези, и двете защитавани от наши учени.Накратко едната го определяше като "прогресивно явление", а другата го определяше като "причинител на кризата". Толкова по този въпрос. А, и да добавя, че дуалистичните учения изобщо, както разбира се, и монотеистичните, са с източен произход и всякакви спекулации по въпроса са алабалистика. Зороастризмът е базата на повечето от дуалистичните ереси, той влияе силно и върху исляма. Но това е наистина твърде обширен въпрос за разискване във форума... Сега за влиянието на Православната църква... Каква е основната отлика между Православието и Западното християнство/католицизъм/? Решаващо значение има факторът "държава". На Запад /8-10век/ папството оцелява в тежка обстановка, заобградено често от недружелюбни съседи. То набира сила постепенно, често влиза в противоречие с Константинопол. Крайният резултат е, че властта на папата постепенно се налага като върховна върху всички светски владетели. Решаващ принос за оформянето на завършения папоцезаризъм има държавата на каролингите и по-специално "протекционизма" на Карл Велики... Звучи парадоксално, но именно неговото отношение към папството определя последващото отношение на франкско-германските държави. Важен е фактът, че на Запад от 5 век императори няма, това до голяма степен определя и последващите спорове около въпроса за светското върховенство. На Изток ситуацията е съвсем различна. Ясно изразения "римски" континюитет на Византия предопределя и отношението към църквата - както в Рим, религиозните въпроси се намират под прякото разпореждане на императора. Християнството не променя това и патриархът винаги е номер 2 в империята. Често той е роднита на императора, за да се контролира по-лесно... Както и да е, след ликвидирането на византийската държавност /а Православието е продукт именно на тази система/ Православието е обречено на живуркане. 1453 е гробната дата на истинското, пълнокръвно православие. След тази дата имаме само остатъчни формирования, принудени векове да оцеляват в изключително тежка "османска" среда. Говоря разбира се за църковната институция, а не за простонародното християнство, тези двете да не се бъркат. Разбира се, възстановяването на определени държави, сочещи себе си като "православни" може да бъде разгледано като определен вид "православен ренесанс", в който важна роля играе и Русия. Но това е просто живуркане, защото е унищожен първоносителят, тоест Византия. Богатството и пълноценността на Православието умират заедно с нея и то бързо изостава далеч зад вечния конкурент Рим. Накрая за слабостта на Православието днес, пък и всякога, важна роля играе липсата на единен център - макар и Константинопол да играе тази роля. Пет патриарха и силна организация са несъвместими понятия. Замислете се над факта, че след падането на Византия православието няма значителни експанзии навън, напротив, неговите територии намаляват. Защото папския Рим е двигател на католическото разрастване, а Православието няма подобен център който да го разширява след 1453г.