Ех, Пешо, някои от въпросите ти ме хвърлят в смут. За програмата на ХДЗ вестниците обилно писаха през 1990-1991 година. Тази програма естествено отдавна е променена под натиск на ЕС и САЩ, и днес можеш да я получиш изцяло само от архива на партията - ако ти я дадат. Нямам време да се ровя много, доста подробно резюме ще намериш в сборника "Beyond Yugoslavia, West-Vieuw-Press, San Francisco/Oxford 1995", pp.129. В сборника "Brana Markovic, Yugoslav Crisis and the World, Chronology of Events January 1990 - October 1995" се натъквам на следния цитат: "Croation Assembly recalled Stjepan Mesic from SFRY Presidency with retroactive effect sins 8 October. On that occasion Stjepan Mesic said: "Thank you for placing thrust in me to fight for Croation interests in the segment within my competence. I think I have performed ;y assignment - Yugoslavia no longer exists"(p.28) Повече по въпроса виж в Raymond Detrez, De sloop van Yugoslavie, Antwerpen 1996. Авторът е най-добрият балканист в Бенилюкса, автор на 5 извънредно ценни книги за югославския конфликт в целия му развой, но кой ти знае нидерландски. За Антонеску Впрочем, формално погледнато не е вярно, че Стипе Месич не е бил президент на Югославия. На 2 юли 1991 година въпреки обструкцията на т.нар. сръбски блок на 15 май в колективното председателство (без представителя на Черна гора Булатович, който от протест не гласува!), Европейската общност с така наречения "Брионски компромис" налага избирането му, макар че по това време Месич е генерален секретар на ХДЗ, а Хърватско вече прокламира независимостта си, още непризната от никого.Официално Месич се обявява за "президент на всички югославяни", и заявява, че ще ратува за конфедерация. От горния цитат е видно, какви са му били истинските намерения.Показателно е, че премиер на Югославия по това време също е хърватин - Анте Маркович. За разлика от Месич той обаче е югославянин.И накрая нека добавя, че в момента Месич прави доста добро впечатление като предстоящ хърватски президент.