Аз не исках да се намесвам, на съм изкушен. Кой ни е вбил в главите, че "по-развитите страни имат развите тежка промишленост"?! Суверенитетът вече не се гради върхо запасите от въглища и желязна руда, и върху това да произведеш стомана повече от империалистите, пък после, ако щеш, си я бий в главата. И понеже имаме в повече стомана или нефт, или газ, дай да направим малоумна система за топлофикация. Та само топлофикацията на София да вземем като метафора, можем да разберем идиотизма на социалистическата икономика. И ми е много странно защо има толкова крокодилски сълзи по нейните митове. Ами ако някое производство ще ни донесе до края на своя планиран от производителя живот 20 млн. долара, а ремонтите и поддръжката му ще струват 10 млн., а ще замърси околна среда за неизмерими с пари вещества, и ще трябва да му сипем дотация други 10 млн. долара, не, благодаря, предпочитам да спре този завод. Не съм специалист по индустриални отношения, но имаше немалко такива заводи, особено в химическата промишленост. Освен това да плачем за Кремиковци означава да не гледаме реалностите в очите. Само помислете за генезиса на този гигант, нека се освободим от емоции и да си отговорим честно: ще се намери ли нормален инвеститор, който сега да започне металургичен комбинат с този капацитет на такова място. Значи, още зачеването на идеята е порочно! И какво да плачем за Топлофикация. Ами че това си е варварско отношение към ресурсите. Естествено че не съм съгласен тя да бъде на изкуствено дишане. Нека дадат потребителски заеми, нека си сложим по един газов котел в мазето на всеки вход, нека се газифицира страната по-бързичко /тук Той НЕ е или Светец могат да приведат цифри за това колко от домакинствата в Германия са били газифицирани още през Хитлерово време!/, и да видим дали някой ще хрантути такъв динозавър. И за примера с химическия завод горе ще добавя, че бизнес-манталитетът ни е такъв, че тия възмжони 20 млн. печалба надали ще отидат "по предназначение" - за реинвестиции в мощности, в пречиствателни съоръжения, за социалните нужди на работниците, а ще бъдат максимално ограбени. Изобщо, дразнещо е, когато някой патетично защитава остатъците от социкономиката. Много малко от нея може да се "галванизира". И продажбата на услуги и стоки да речем от леката промишленост е просто начален етап на нови икономически отношения. Мисля че е по-добре да се ориентираме към по-високотехнологични производства, и именно там трябва вложим много сили при пазарлъците за световния пазар на труда...