Ислямските екстремисти са най-жестоките хора някога съществували. А ако са турци, то тогава по-големи иэроди от тях не може дя се намерят. Тези кормчии използват неописуемо жестоки методи за обезобразяване и убиване. Те не се задоволяват просто да теглят ножа на някой или да го прострелят. Когато беше жива прабаба ми/ тя живя точно до 100 годишна възраст/ ми е разказвала неща за турците, които нейната баба и е разказвала на нея. До към 1912 година нейния род, който е бил доста голям и рода на прадядо ми са живяли в село Дрипчево-това е в Странджа планина, съвсем близо до сегашната турска граница. Там техните родове са живяли в продължение на векове, но по време на събитията от 1912 година е станало толкова непоносимо за тамошните българи, че от няколко съседни села са се принудили да натоварят всичко на волските коли и да се спасяват на север. Насъбрали са всякакви черги, кожи, чували със храна за животните, покъщнини и са тръгнали. Стигнали са в източна Стара планина и са се заселили в две малки планснки села- Бероново и Везенково. Там са живяли към 5-6 години и след това са решили да се заселят някъде от северната страна на планината, защото са търсели равна, хубава земя за да сеят. Стигнали са Върбишкия проход, изкачили са се да видят от високо какво има от северната страна и да решат дали ще могат да се заселят там. Те били направо изненадани и стъписани. Долу в ниското се виждали просторни жита и ниви, а отвъд тях язовир Тича. Спуснали се и се озовали в едно почти само турско село, но въпреки това са останали там понеже тези изглеждали по побългарени турци, а и ги посрещнали доста добродушно. И тъй от тогава до сега живеят в това турско село- Кьолмен. В началото е имало някои и други българи освен тях, но постепенно селото си останало само с турски обитатели. От към 10 години насам единствените българи там са моите роднини по линията на баща ми. Всички други, а то я има 20 - 30 човека я нямя са си турци. Но са доста добри турци междудругото. Щях да ви разказвам онези истинските турци в Странджа планина как са тормозили, горели и клали българите по тамошните села, но се отказвам, няма да пиша за тези нечовешки мъчения прилагани върху тях. То е било много повече от безобразие. Но все пак и българите не са бездействали. Сабирали са се по 5-10 и повече човека, дебнели са турците по къровете и ох-малееее, като са хванели някой баш по турски методи са му садирали кожата, пекли са го, вадели са му ребрата и са го клали точно както турците са се наслаждавали да правят-бавно и мъчително. Прадядото на прадядо ми е бил пехливанин, същевременно е бил поп и е бил нещо като най-опасния касапин за турците. По време на черковно обслужване си е слагал наметалото и всичките други попски одежди, кръстовете, и е пял, а когато свърше обслужването махал е всичко настрани и е запашвал пищовите, ножовете, събирал се е с други пехливани и са тръгвали да трепят турски изверги. В няколкото села всички са му викали дядо Поп и са го уважавали много. По му е харесвало когато е пял молитва не в черквата, а над някой токущо топлозаклан турчин. Никакви следи не са оставяли от трупове. Всички карантии са давали на кучетата. Но самите турци определено много варварски са ни избивали. Такива кормчии като тях няма много по света. И не вярвам, че са се цивилизовали достатъчно от тогава. То им е в природата да колят и обезобразяват. Накратко ще ви кажа и за другите ми родове от къде са, то и без това тая тема се промени. На баща ми татковия му род е този от село Дрипчево, а майкиния му род е от град Априлци, село/квартал Острец. Там са живяли от незапомнени времена, и всъщност не е имало толкова турци. Баба ми е раэказвала как там само веднъж на няколко месеца ходили по-важни турци и понякога също тормозили хорицата. Дойдел ли турчин в някоя къща веднага трябвало да му се заколи и сготви кокошка или агне/козле и да му се даде още каквото поиска. Освен това е трябвало незабавно да му се приготви голяма мазна баница. Така и ставало обикновено. Но веднъж когато са щели да идват турци хората разбрали точно кога е щяло да бъде и са се наговорили. Турците влезли в къщата на пра-пра баба ми, посрещнали ги, сготвили им кокошка и им дали да ядат. Направили им баница, те и нея изяли. Но тъкмо малко преди да си тръгнат в стаята нахлули четерима здрави балканджии и заклали турците за секунди. Заровили ги и това е. По майчина линия единия ми род е от село Санадиново- някъде към Плевенско, към Левски, до реката Осъма, а другия ми род е от село Драгневци- на 6 километра нагоре от Плачковци, в Тревненския балкан. Сега в селото живеят към 10-12 възрастни баби и някои Русенци, но не за постоянно. Всъщност там и в съседните села има доста русенски къщи, едни такива измазани в бяло. В тях русенците си ходят да живеят за по няколко месеца през лятото. Много са хубави къщи. Рода на дядо ми е живал на Драгневци сумата му и време. Чак след това са се преместили в Габрово. А от родовете в Бероново и Везенково една част са се отделили и са се заселели по Варна и по Бургас. Имам много роднини и в Шумен, Котел, Преслав и Омуртаг. В Левски и Силистра също имам роднини. Ще е интересно ако някой от вас също поразкаже за родовете си! Иначе имам нужда някой, ако желае разбира се, да ми пообясни нещо за КОПАНАРИТЕ- знам само, че са малко по-мургави, имат доста злато и живеят предимно към Варненските села. Интересувам се те какви са, имали нещо българско в тях, свързани ли са с татари, имат ли нещо общо с турци? Най-важното е от къде са се сдобили с толкава злато! .