По принцип не мога да скърбя силно за чеченцит, защото през последните десет години те целенасочено се представяха като един сто на сто милитаризиран народ, готов на всякакви героизми, за да постигнат какво желаят. Е, ето им добър случай да се докажат на практика. Разбира се, ще кажат някои, че милитаристите са малка ядка, останалите чеченци са нормални хора и все пак използването на робския труд в Чечения е било навярно повсеместно явление, а масовото участие на чеченци (защо само на чеченци, а не и на други малцинства?) в тежки престъпления из цялата страна говорят, че сред чеченския народ разбойничеството се предава от поколение на поколение като основна част от битовата култура. Така че не виждам причина да съчувстваме на чеченците, които в случая в голяма степен са си сами виновни. Колкото до това, дали трябва да се радваме на евентуални руски неуспехи, и тук се съмнявам: Русия е по-малкото зло от евентуална разпаднала се Русия; тогава просто ще се върнем в периода отпреди хиляда години, когато из необятните простори ще се пръкват една след други нашественически напасти.