И за двамата грешиш. Туджаман беше събрал в партията си всички националистически крила - от крайните до умерените, и поктиваше най-широката избирателна база. Много важно е да се осъзнае, че хървеатския национализъм беше реакция на 2 годишни националистически аутодафета в Сърбия, в които нормално стана думата хърватин да се заменя с думата усташ, и в същото време да се води целенасочена и масова кампания в белградската преса срещу всички (обърни внимание - дори и срещу хърватските комунисти) хървати. Това беше истинската причина Туджман да спечели такава популярност. Другия фактор беше че неговата партия застана твърдо зад принципа на многопартийност и отказа от ръководната роля на която и да е партия. Когато хърватите са избирали Туджаман те най-вече са избирали алтернативата на комунизма и ВЕЧЕ развихрилия се сръбски шовинизъм. Милошевич беше избран напълно чесно с поддавляващо мнозинство от сърбите, поради две причини. Възприе фразеологията и практиката на популизма - държавен контрол върху развихрилата се хиперинфлация и антибюрократична революция стил Горбачов, от една страна. От друга издигна съвсем открито лозунга всички сърби да живеят в една държава. Той нямаше никаква опозиция в Сърбия, защото целия сръбски политически елит беше на същия акъл - с малки нюанси. Така че никакви репресии не са ги довели на власт. Това си бяха изборите на хърватите и сърбите. Да не говорим че военовременните злупотреби дойдоха най-малкото две години по-късно (в случая с Туджаман) защоро просто преди това нямаше война.