Изкушен съм от цифрата на Любо "200 000" за Освободителната война от 1877-78 г. Ако разсъждаваме морално и формалистично, ние трябва да сме по-благодарни на Румъния. Пропорционално на нейното население в България са воювали много повече румънци, отколкото руснаци. Не съм ги смятал със сигурност, но повече от 10 пъти, както се казва "на глава от населението". Така че след като около 1/4 от войската на нашия фронт /нека не забравяме Кавказкия и другите цели на войната, за които у нас се пише малко/ е румънска, а Румъния не е само 4 пъти по-малка, никога да не пропускаме за благодарността към нашия много голям освободител - Румъния. И нека не забравяме за 12-те хиляди финландци /голяма цифра спрямо тогавашните мащаби/. И нека не забравяме военната тактика на руските генерали спрямо тези "другоезични" войници под техните знамена. А Любо, тази приказка на учителката ми по история, че "руският цар е преследвал свои цели, като е искал да стъпи на проливите" изобщо не е проява на смелост от нейна страна, така си пишеше и в официалните соцучебници. И освен това то си е вярно. Вярно е също онова, което прибавяха "а руският народ наистина се е изживявал като освободител". Да, така е. Пише го напр. Тургенев, пък и други велики руснаци са проповядвали за този "православен кръстоносен поход". Проблемът е другаде - за Русия това имперско чувство е неизлечимо без хоспитализиране, каквото и подготвят в момента, разликата само май ще е, че ще се разминат без формален борд, защото никой не е луд да върже нейния икономически ресурс за своята валута. Колкото до целите на Чеченската война, Динко, аз мисля, че те ще бъдат постигнати. Те имат малко общо с този малък, но храбър народ, който много пъти е губил войни от Русия. Целта, според мен е повече от очевидна: ПУТИН ДА СПЕЧЕЛИ ИЗБОРИТЕ, с всички произтичащи от това последици. И мисля че няма нужда да се убеждаваме, че тази цел е несравнимо по-вероятно да бъде постигната. Хубавото, сред многото лошо е промяната на плочата в главите на руската военна мисъл: Човешкият живот има цена. Дори и заради общественото мнение, дори на самите генерали от щаба да не им е мъчно, промяната е налице. А полевите командири винаги са пазели момчетата си, когато са имали възможност.