Беше само преди три месеца, а сякаш се случи през миналото хилядолетие. За удоволствие на християндемократите миналата есен се оказа доста неприятна за политическите им противници от социалдемократическия лагер. Партията на канцлера Шрьодер претърпя серия от изборни неуспехи, правителството бе изправено пред силни протести срещу плановете за финансови рестрикции, а самият канцлер се задържа на лидерския пост в партията си като по чудо. Времената обаче се промениха. Сега Шрьодер е в подем и държи партията си здраво, а икономическите му реформи са на път да проработят. Но безспорно най-приятното съвпадение за Шрьодер и съпартийците му е, че в момента опозицията е изпаднала в абсолютна паника от задълбочаващия се скандал за корупция, в центъра на който е бившият й лидер Хелмут Кол. Този драматичен обрат засилва позициите на германския канцлер, но съществува реална опасност самодоволството да отклони Шрьодер от провеждането на необходимите за Германия реформи. Не е трудно да се разбере защо социалдемократите потриват доволно ръце от скандала, който разтресе десницата. Германците винаги са знаели, че по време на 25-годишното си лидерство Кол винаги е държал Християндемократическата партия в здрава хватка. Но те бяха объркани, ако не и ужасени, да чуят как могъщият в миналото държавник признава, че е нарушил Закона за финансиране на партиите и че през периода 1993 - 98 г. е приемал тайни дарения в размер на близо 2 милиона марки. На този етап никой не знае какво точно се опитва да прикрие Кол. Тъй като произходът на парите и начините на изразходването им са твърде неясни, Хелмут Кол няма друг избор, освен да сътрудничи на съдебните власти и да идентифицира т.нар. партийни донори. Кол твърди, че не се е облагодетелствал лично от получените суми и че решенията на правителството не са били повлияни от “волята на дарителите”. Освен това той заяви, че е обещал анонимност на дарителите и че думата му е по-важна от закона. Няма да споменаваме, че Кол не е имал никакво право да дава подобни обещания. Но по-важното е, че нито един висш служител в една развита демокрация не може да поставя себе си над закона. С наближаването на изборите през февруари и май канцлерът Шрьодер може да се изкуши от слабостта на опозицията и самодоволно да наблюдава позора на противниците си. Изкушението ще бъде още по-голямо, като се има предвид, че и икономиката започна да се съживява. Но все още предстоят редица непопулярни реформи и Шрьодер ще направи голяма грешка, ако реши да се наслаждава на гърчовете на опозицията и се отдаде на фалшив политически комфорт.