Федерална република Германия – модел за България? Tue 11 Jan 12:19:16 2000 EET От 1952 западногерманската телевизия всяка неделя по обяд неизменно излъчваше публицистично предаване, в което участваха предимно чуждестранни журналисти. На мнозина от кореспондентите им се струваше, че понякога у немците са налице недостатъчно разбиране на демокрацията, елементи на „фашизъм“ или следи от антисемитизъм. Като съдници и блюстители на морала се изявяваха най-вече представителите от Източна Европа. Други журналисти – американци, британци и французи – нерядко изразяваха своето уважение към младата Федерална Република. Тяхното благородство не означаваше безкритичност. Но критиката ставаше още по-убедителна именно когато идваше от журналист, по принцип настроен благосклонно към развитието в Бон. Благодарение на тези дискусии по телевизията всеки зрител получаваше възможност да си създаде представа за отношението на света към немците. Което обаче не означаваше, че бе длъжен да приеме всички упреци. От друга страна, не беше зле да се напомня на немците отново и отново тяхната отговорност за чудовищните престъпления в периода 1933-1945. Тази критика не беше смъртоносна, даже когато беше несправедлива. Тя ги принуждаваше непрекъснато да се занимават с ужасното си минало и да търсят грешките и изстъпленията. Нещата не се ограничаваха със спорове по телевизията. Немците, пътуващи в чужбина, понякога биваха обвинявани за престъпленията на националсоциализма. Дори с ученици и студенти, през 1945 били още деца, в Париж, че и във Виена се отнасяха като с малки фашисти. От сегашна гледна точка постоянното мърморене по адрес на немците може да изглежда неприятно. Тогава то беше болезнено. Поради това че по-голямата част от немците признаха вината, поета под знака на пречупения кръст, започна процес на възраждане. До днес в Германия се спори за причините и последствията от националсоциализма. Немците се опитаха да облекчат с думи и дела неправдата, причинена от Германия. Размишленията върху престъпленията и наказанието постепенно създадоха твърди морални разбирания от които произлезе вътрешна сила. През 1989 обвиненията срещу немците почти мигновено секнаха. От грозно кафяво пате Федералната република за миг се преобрази в горд бял лебед. Дори в Москва немски гости се приемаха радушно. Повече от четиридесет години Федералната република трябваше да се бори за доброто си име. Във вестник „Демокрация“ от 17 септември Евгений Дайнов припомня, че България десет години след 1989 не е постигнала онова, което Федералната република беше създала десет години след края на войната. Изходните условия в Западна Германия след 1945 обаче бяха значително по-лоши и същевременно – колкото и парадоксално да звучи – по-благоприятни от тези в Полша, Унгария или България през 1989. За немците 1945 беше година на безпримерен провал. Една четвърт от държавната територия беше загубена. Източна и Западна Германия трябваше да приемат 13 милиона бежанци. Германия беше в руини. 5,2 милиона души бяха загинали във войната. Стотици хиляди войници бяха попаднали в плен. Голяма е заслугата на жените, които разчистваха развалините и възстановяваха страната, понеже липсваха мъже. Демократизацията на Западна Германия в немалка степен беше подпомогната от обстоятелството, че окупационните власти радикално се разправиха с остатъците от националсоциализма. Величията от обкръжението на Хитлер бяха осъдени на смърт или затвор. (Броят на екзекутираните обаче съставляваше само малка част от жертвите на българския „народен съд“.) Мнозина нацисти загубиха работата си. Националсоциалистическата германска работническа партия НСГРП, партията на Хитлер, бе забранена. В парламента никога не е имало партия наследник на нацистката, която да е играла някаква по-значителна роля. Поражението на националсоциализма беше тотално. Ако през 1949 или по-късно някоя националистическа партия от остатъците на НСГРП беше излъчила правителството, Германия никога нямаше да стане това, което е. Християндемократическата, Социалдемократическата и Свободната демократическа партия, респективно ХДС, СПГ и СДП, бяха еднозначно демократични формации, незаразени от трупната отрова на националсоциализма. Голямо щастие бе, че всички правителства от 1949 нататък се застъпваха последователно за пазарна икономика. Оказаната на ФРГ помощ от плана Маршал в размер общо на 3,3 милиарда долара беше ефикасна инжекция за стабилизиране на кръвообращението, но нищо повече. Франция и Великобритания получиха далеч по-големи суми и при все това не постигнаха подем като Германия. През 1989 Централна и Източна Европа се намираха в коренно различна ситуация от Германия през 1949. Социализмът не слезе така безвъзвратно от сцената, както навремето националсоциализмът. В Източна Европа се образуваха повече или по-малко реформирани приемнички на комунистическите партии, които в някои страни съвсем нямаха намерение да подпомогнат налагането на пазарно стопанство. Повечето немци след Втората световна война знаеха какво искат В България след 1989 имаше колебание по кой път да се тръгне. Едно правителство сменяше друго: Атанасов, Луканов, Попов, Димитров, Беров, Инджова, Виденов, Софиянски и Костов. Германските канцлери от 1949 до 1963 се казваха Аденауер, Аденауер, Аденауер. Когато той се оттегли, демокрацията и пазарната икономика вече бяха пуснали здрави корени. Промяната в България на 10 ноември беше прекалено безболезнена, прекалено лесна и половинчата. Твърде много бяха хората, готови да се задоволят с козметични операции по лицето на социализма. За съжаление на българите им трябваше горчивият опит от зимата на 1996/1997, за да разберат, че истински реформи не могат да се купят на силно занижени цени. Наследството на националсоциализма бяха планини от трупове и опустошителни разрушения, комунизмът остави след себе си съсипана икономика и социалистическа мъгла, пречеща на ясното възприемане на тъжната действителност. Илюзиите от 1989 в крайна сметка се оказаха голяма спънка. Пълната загуба на илюзии през 1945 подтикна немците към незабавни действия. Но прословутото германско трудолюбие не е единствената причина за икономическото чудо. Западногерманците, за разлика от сънародниците си в Източна Германия, имаха късмет. Те попаднаха в период на общ стопански подем. Едно сравнение на развитието след 1945 в Германия и в Източна Европа след 1989 показва, че посткомунистическата трансформация изисква повече време от възстановяването във ФРГ след войната. Бившата ГДР получи повече от 1,2 трилиона ДМ (!), но пазарната икономика там и понастоящем не може да разчита на собствените си сили. Слабият икономически растеж в бившите комунистически страни има много причини. Господството на националсоциализма продължи 12 години, комунизмът беше на власт 40 години, а в Русия повече от 70 години. Хитлер никога не е премахвал радикално капиталистическата система. Когато разчистваха развалините, немците познаваха правилата на икономическата ефективност. Освен това в Германия след 1945 имаше достатъчно политици, банкери и администратори, способни да заемат местата на прогонените националсоциалисти. А в Източна Европа трябваше да се създават нови елити. Започна се от нулата. Антикомунистическите политици трябваше да скочат в студената вода, без да са подготвени достатъчно за задачите си. Огромното бреме на вината, срама, глада и загубата на родината принуди немците незабавно да строят къщи, работилници и фабрики. Даже децата се включиха. Спестяваше се марка по марка. В течение на години почти нямаше кафенета, пък и да ги имаше, никой нямаше да ги посещава. До средата на шейсетте години работниците често взимаха обяда със себе си във фабриката в т. нар. хенкелман – две канчета, съединени с дръжка. През 1989 никой не предполагаше, че пътят към пазарната икономика ще има толкова висока социална цена, както стана ясно в следващите години. Източноевропейците се смятаха за по-богати, отколкото бяха в действителност. също така не се знаеше, че социалистическото стопанство в никакъв случай не може да бъде оздравено с няколко дребни поправки. Понякога със самите реформи не се бързаше особено. Едва постепенно стана ясно, че е по-лесно капитализмът да бъде разрушен, отколкото възстановен. ФРГ не смята, че е модел за подражание от други. Нейният възход беше изключение. При желание в историята винаги може да се намерят полезни и поучителни елементи. В чужбина понякога се възхищават и завиждат на Федералната република, ала не бива да се гледа само на луксозните автомобили или на футболните и тенис-звездите. Икономическият възход на Германия беше тясно свързан с процес на вътрешно възраждане Честността, благонадеждността, трудолюбието и дисциплината се котираха високо след 1945. (Днес тези добродетели понякога се изместват от желанието за развлечения и потребление.) От сериозната атмосфера след 1945 произлязоха както фалшиви догми, така и съществени духовни импулси. В случаите на катастрофи по света немците са раздавали помощи както почти никой друг народ. Спомняйки си собствената мизерия като бежанци след Втората световна война, те приеха почти половината прокудени от Босна и Херцеговина. Поради разделението на Германия на западна и източна част тя е особено възприемчива за проблемите на Източна Европа, но и често се чувства претоварена. Факт е, че ЕС не обръща на България дължимото внимание. Несъмнено и от немска страна може да бъде направено много повече. Това обаче не бива да е пречка за българите да мобилизират всичките си сили, за да помогнат на своята страна да се изправи на крака. Недостатъчното внимание от страна на Запада към България никога не би могло да се сравни с грубото презрение към немците след 1945. Собствените сили може да се умножат и при най-неблагоприятни обстоятелства. Някои рухват от ударите на съдбата, други придобиват по-голяма твърдост. Важен е материалът. Превод от немски Борислав ВАНКОВ Автор: Хайнц БРАМ