След като САЩ са поставили принципа за съединение на семействата като централен в емиграционната си политика, след като нееднократно са заставяли същия този Кастро, чрез Международния Червен Кръст, да дава разрешения на членове на семействата да емигрират в САЩ, съвсем логично следва да приложат същия принцип и в този случай. След като детето си жив родител, по всички международни закони следва то да бъда с него. Никъде няма закон изискаващ той да дойде и да ги помоли лично за това, просто САЩ поставя условие което знае, че Кастро няма да изпълни. И какво означавт тези искания, съмнение в това че бащата наистина иска сина си? Когато говорим за сравнения, не е ли срамно за американците да се сравняват с режима на Кастро и да използват едно дете с политически цели? Защо имам такова отношение? Защото ако сега моя син се намираше в Израел, в подобно положение, аз, въпреки че съм гражданин на тази страна, нямаше да мога да претендирам за права над него, а щяха да го дадат на баба му, която е еврейка. Причината е много проста - тези въпроси там все още ги решава равинатския съд, а за тях е кощунство еврейско дете (евреите гледат националноста по майка) да бъде възпитавано от гой, т.е. от мен. При това никой не го е еня за това как ще е по-добре за детето, важното е да бъде възпитано "правилно". Сега си помисли и кажи, с какво позицията на американците се отличава от тази на равинатския съд? Защото ако онези мракобеси в Израел са убедени, че най-доброто нещо за детето е да бъде възпитано в еврейска вяра, то кубинските американци смятат че най-доброто нещо на света е да живееш в САЩ, като за достигането на тази цел си струва дори и да се лишиш от баща.