Генерале, мисля че нямаме съществени различия относно колективизма-индивидуализма. Горе долу това имах пред вид като казах на Лъчо, че нямаме ноу-хау за обществена система и трябва западните капитали да ни я донесат колкото се може по-бързо. Но има един нюанс в който се разминаваме. Ние можем и да не можем да си направим сами системата, но всеки от нас, без значение на неговата интелигентност, е готов много бързо да се адаптира към правилата на колектива - просто всеки от нас много бързо осъзнава шопския си интерес да излвече максималана полза от дадена ситуация, било то и в колектив. Затова според мен много българи (подавляващото мнозинство) в чужбина успяват, но си имаме страна, която е затънала до шия и не можем нея да си я оправим. И не е вярно че тези хора дето успяват навън са нещо по-така от останалите по отношение на оцеляването. Познавам българи, които бачкат та ушите им плющят, не на някаква интересна или престижна работа - заводска линия, но пък ако ги сравниш тях, в повечето случаи дошли преди по-малко от година с бегла идея за езика, и местните американци, които са израстнали тук и имат зад гърба си семейства, роднини, традиции, местно образование и т.н., и сравниш какво са постигнали едните за по-малко от година и другите какво са постигнали за цял живот, ще ти стане ясно кой е по-приспособимия. Примерите които ги даваш за армиите са интересни. Но аз съм сигурен, без да съм военен капацитет :))), че всеки един от войните на Ираклий и на която и да е малка но ефективно действаща колективна единица е бил шампион по индивидуално оцеляване също. Просто истински колектив без хора, които могат да се грижат сами за себе си, не става. Защото когато се появи мистър Мърфи, както казва Ричард Марчинко :))), ако някой е безпомощен в индивидуалното оцеляване ще повлече и останалите след себе си. Вместо да се грижат за изпълнението на колективната задача, те трябва да се грижат за него. Ето защо и членовете на истински работещите колективи се подбират освен по съвместимост и умение да работиш с останалите, но задължително и по способността да се грижиш сам за себе си. Тогава в кризисна ситуация лидерът ще бъде спокоен и ще се занимава с основните си задачи, а няма да става нянка на издънили се членове на колектива. Нас историческите обстоятелства са ни научили да се спасяваме добре по единично. Но си прав че да си стоиме на това ниво не бива. Но пък и само да внесеме западния модел също не бива. Сам по себе си той няма да ни донесе нищо добро. Въпросът според мен е дали е възможно да направим нещо ново - комбинацията от индивидуализъм и колективизъм. И тъкмо тук опираме за другото важно нещо което засягаш. Да, вярно е че в момента ние българите ако сме поставени в критична ситуация успяваме да оцелеем, но сме с такава подтисната психика и самочувствие, и в нормална ситуация не можем да развием потенциала си. Липсва ни самочувствието и смелостта да правим нещо ново. Та тъкмо тук и е и теста - защо трябва да копираме западняците? Не е ли по-добре да вземем доброто от тях и да създадем нещо по-различно, а защо не и по-добро от тяхното образование?