Ще падне ли Мартин Заимов зад борда Как ще завърши приказката за детето, чието пъпче било хвърлено в швейцарска банка и днес е “завършеният европеец, космополит и патриот колкото трябва”? Капка Георгиева Поканата за преговори в ЕС предизвика еуфория, но едновременно с това и трусове. Освен под краката на правителството земетръсна се оказа и зоната под креслото на шефа на валутния борд Мартин Заимов. Според управителя на БНБ Светослав Гаврийски "Едно от важните условия за влизане в ЕС е независимостта на централната ни банка”. Което означава да няма борд. А няма ли борд - Мартин Заимов подобно на Богомил Бонев остава без работа. Ще се погрижат ли отново Джордж Сорос, Александър Божков и Стефан Савов - хората, които го назначиха за банкер, и за бъдещата му трудова заетост? До този момент все още не е отменено правилото работодателите да изискват документи като диплом за завършено образование и автобиография. При постъпването си на сегашния пост бившият главен ревизор на БНБ Кольо Парамов обвини медиите, че изграждат фалшив образ на личност, от която зависи стопанството на цялата държава. Нека улесним банковия подуправител, като му изготвим предварително една нова, по-убедителна биографична справка. Водена сигурно от същите благородни подбуди, в неделя (19 декември т.г.) БНТ излъчи документален филм наречен "Един ден на Мартин Заимов". Мартин Заимов Голдсмит – човекът, който е тук защото не носи фамилията на баща си. Кой е младежът с гръмка фамилия? Името на Мартин Заимов се появи в печата през лятото на 1997 г. Оттогава датира и биографичната му справка. В нея вярно със сигурност е едно - че е роден на 16 април 1962 г. в Женева (Швейцария) от баща - Майкъл Голдсмит и майка - Клавдия Заимова. Оттам нататък следва приказката. За детето родено в Швейцария от майката емигрантка. То се пръкнало в царството на банките и този факт логично предопределил съдбата му на банкер. Щом си орисан за дадена професия, защо ти е да учиш досадни науки като финанси и банково дело? За да бъде назначен за управител на Българската народна банка, било достатъчно месторождението му и надеждният емигрантски произход, написаха два вестника с дясна ориентация. Предвидливата му майка хвърлила Мартиновото пъпче в първата изпречила й се женевска банка и се е завърнала в България, за да направи от първородния си син български патриот. Но над България тегнел комунистически гнет и фамилия като Голдсмит не обещавала добро бъдеще за един патриот. Ето защо хитроумната му родителка решила да вкара в обръщение удобната фамилия на дядото - героят на Съветския съюз, шпионинът на ГПУ- Владимир Заимов. Не мислете, че с това бащиното име било елиминирано. То влиза в сила и употреба на запад от българската граница, където и хабер нямат за величието на Заимовия род, чието значение в новата история на България е не само спорно, но и с превес на негативните оценки. Достойно за възхищение обаче е родовото умение за превъплъщаване и приспособяване. Трябва ли да припомняме как Стоян Заимов обира затворническата каса в Диарбекир и бяга от затвора, след което изпраща окуражаващи писма до ограбените си събратя? Или да обсъждаме въпроса платен агент на ГПУ ли е бил неговият син, царски генерал, проявил изключителна нелоялност към Борис III. Ще се спрем само на приказните умения на генералската дъщеря и любяща майка на Мартин - Клавдия Заимова. Като всеки стратег, тя си има своя тактика за поддържане на родовия имидж: С любезен глас се кани малка невзрачна журналистка в голямото семейно жилище на ул."Цанко Церковски" в престижния квартал "Лозенец". Медийната Пепеляшка ахва пред старинните мебели, семейните реликви и албуми. Поднася й се кафе в сервиз с биография и оттук нататък - по метода на Кашпировски. Хватката е приложена на обърканото създание, документиращо на кинолента живота на Мартин Заимов от предаването “Един ден на…”. Същата е в ход още от 1990 г. Само че тогава цел на внушението се явява сакралната за демократа-неофит дума "емиграция". А кой емигрира през социализма? Храбрият и благонадеждният. Кой остава? Ретроградът, страхливецът и тъпото копеле. А Мартин Заимов е правнук, внук и син на герои Ето - майка му слага край на социалистическата сиромашия като забягва в Италия. По една случайност точно тогава брат й Стоян работи там като… военно аташе. В Италия будната Клавдия не се задържа задълго. Заминава за Швейцария да следва социология. Там сключва брак с журналиста-разведчик Майкъл Голдсмит. Стилистиката на приказката изключва въпроси като - кой би допуснал в ония времена сестрата на военното аташе да емигрира и това да не се отрази пагубно на кариерата му? Ако не и на живота му. Каква е тази емиграция без никакви последствия при завръщането? А героинята не само си се завръща безметежно, но и се ползва от всички екстри на социализма - обслужване от правителствения хотел "Рила", чийто прословут пикап разнася евтина и висококачествена храна по домовете на фаворитите, лечение в правителствена болница, командировки в чужбина, контрактации от министерства за "изследователска дейност", свързана с подвига на ген. Заимов и прочие. Синовете, които вече са двама, учат в руско училище. Но не в обикновено, а в специално, където учат и децата на съветските дипломати. Тъкмо от тях зависи тогавашна България, както днешната - от дипломатите на САЩ. В училището се установяват свойски контакти на родителските срещи. И емигрантката Клавдия един ден осъмва като носителка на гръмкото звание “активен борец срещу фашизма”. Така изведнъж, през 1988 г. се оказва, че най-малкият антифашист не се казва Митко Палаузов, а Клавдия Заимова Но…, ех защо винаги се намира едно “но”, което разваля приказките? Идва 10 ноември. Новата дата на свободата внася дискомфорт в душата на боркинята срещу фашизма и капитализма, дъщерята на героя на Съветския съюз и лауреатка на народна пенсия. За да встъпи в крак с новото време, тя атакува новопоявилия се опозиционен печат с нови версии за подвига на генерал Заимов. Внезапно се оказва, че той не е имал нищо общо с ГПУ и Съветския съюз, ами е бил голям български патриот, който имал вземане-даване с германското разузнаване. В."Стандарт" в специална поредица отпечатва тези нови, нестандартни и дори сюрреалистични версии. Не щеш ли, в този момент, подобно на Радецки – с гръм се намесва братът Стоян Заимов - генерал от военното контраразузнаване. И започва една махленска разправия по вестниците. Той настоява, че сестричката му сменя имиджа на покойния им баща, за да осигури подходящ за новото време социален статус на синовете си Мартин и Михаил. По същото време бъдещият шеф на валутния борд се шляе в чужбина, където е успял да духне още през 1988 г. И то по един твърде скандален начин. Завършилият електронно инженерство Мартин не отива да работи по специалността си, а постъпва в службата Протокол на Българския олимпийски комитет. Работата не изисква напрегнат умствен труд, заплащането е добро, командировките извън граница - чести. И генът на мама взима връх. При едно такова пътуване членът на българската делегация Мартин Заимов не се завръща. Патриотът се хвърля в обятията или по-скоро увисва на врата на баща си Голдсмит. Родителят му го изпраща да си доучва в разни колежи, понеже електронното инженерство е перспективна професия за всеки друг по света, но не и за един Заимов. Впрочем обществеността бива съзнателно държана в неведение за битността му на момче за всичко в свитата на Иван Славков-Батето, чието бохемско великодушие е осигурявало препитание за серия мартинчовци. Неизвестно е на гражданството също така, че братята Заимови не са отбили военната си служба. Освободили са ги. По какви причини, не е ясно. Сигурно са счели, че дядо им генерал е отслужил и за тях. Защото нямат вид на телесно болни, а за умствената пълноценност войската не придиря. Както и българската национална телевизия, излъчила документалният филм: "Един ден на Мартин Заимов". В рамките на някакви си 30 минути шефът на борда успя да надмине по дори призьорката в жанра Надежда Михайлова. "Завършеният европеец, космополит и патриот колкото трябва" (определение на Ал.Божков) Голдсмит-Заимов сподели от екрана следните паметни фрази: "Когато си в концлагер или в комунистически лагер всичко си зависи от теб"; "Събуждам се по-положителен, отколкото си лягам!"; "Материализацията на парите е грях спрямо тях."; "Инструктирай ги да ги информират!"; "Аз имам настроение против режима, откакто съм живял в него. За да се промени България, човек трябва да е тук."; "Този паметник на дядо ми е сантимент на майка ми. Все пак той е член на семейството. Защо да се претопява бронзът?"; "Брат ми Михаил е човекът, с който най-много си приличаме на света! Ако носим името на баща ни, защо да сме тук?" За доказателство на абсолютната прилика между братята послужи репликата на Михаил Заимов: "Журналистите са много нещастни и затова предпочитат да показват тъжни истории." Самата филмова творба, портретуваща шефа на валутния борд като "завършен европеец, космополит и патриот, колкото трябва", цели да рекламира Мартин Заимов като модел на новия българин, бъдещ член на ЕС Какъв е той? Англо-българин, живеещ в безбрачие с французойка, банкер и спортсмен, който кара ролкови кънки, има домашна прислужница, лакей - гамен, дядо - шпионин, баща - също, майка-антифашистка, чичо - генерал и брат - безделник. Интересно как възприема този кинематографичен образ зрителят Иван Костов. Или зрителят Стефан Савов, който на ляво и на дясно се хвали, че лично препоръчал Мартин Заимов за шеф на борда от името на "демократическата" партия, понеже бил "умно еврейче". Любопитно, как възприема такава квалификация, отнесена към Мартин Заимов, председателят на "Шалом" - Емил Кало? А самият космополит и умерен патриот Мартин Заимов следва да отговори надлежно на няколко въпроса, подхвърляни под една или друга форма от медиите: Посещавал ли е психиатричен кабинет, кога и защо? Колко години е следвал в МЕИ и дипломирал ли се е там? Той и брат му занимавали ли са се с незаконен обмен на валута преди 10 ноември и ако не, откъде са придобили навика да броят банкноти под масата с маниера на изпечени чейнчаджии? Няма ли отговорите на тези въпроси да внесат смут в душата на всеки бъдещ потенциален работодател на Заимов? Свършва ли тук приказката? Едва ли. Най-вероятно Мартин ще бъде изпратен в чужбина, в родната Швейцария или другаде, където ще харчи рентата от баща си и спестяванията от подуправителската си заплата в БНБ. А това, че обичният му български народ дълго и напоително ще го псува на майка, си е проблем на самия народ. (Monitor)