Жалене 1: "1) голяма част от нормативите са определени не в законите, а в подзаконови актове (наредби, правилници), които изпълнителната власт си променя според необходимостта. При това трябва дебело да се подчертае, че много от установените с правилници и наредби норми влизат в пряко противоречие и де-факто отменят закони, касаещи съответната материя;" Изход 1: Всички подзаконови актове и тълкувания днес са обжалваеми и отменими (за разлика от тези по комунистическо време). Разбира се, обжалванията отнемат и време и пари и нерви, но ... така функционира правовата държава. Затова си позволих да посоча, как хората другаде се оправят - сдружават се ("Сговорна дружина планина повдига"), възлагат на организацията им да защитава правата им и самите те отбягват да губят време и много пари за все пак рисковани подкупи и да стават обект на лични отмъщения. Сега действително се произвеждат немалко Андрешковски "правилници за приложение на ...". Но когато управляващите започнат да констатират, че не са последна инстанция, ще започнат да се вглеждат по-добре в наредбите си. А иначе днес нямат никакъв "стимул" за това - хем си издават неиздържани разпоредби, хем и пари им се плащат "под масата". Жалене 2: "2) Разпоредбите на законите и подзаконовите актове в прекалено много случаи не са ясни и категорични и оставят широко поле за свободни тълкувания в зависимост от разбиранията и дори настроението на даден чиновник или политиката на дадена данъчна или друга служба." Изход 2: Днес (за разлика от комунистическо време) "държавата" няма монопола да определя, чие тълкуване е правилно - гражданинът има право на собствено тълкуване и не е задължен безусловно да приеме "държавното" тълкуване - ако има разномислие важи "Изход 2" Жалене 3: "3) Едни от най-големите проблеми, с които българинът се сблъскват ежедневно, идват именно от посоченото в т. 1 и 2 положение." Изход 3: Посочените в Изход 1 и Изход 2 положения. Иван Иванов, Упсала, Швеция