След като се увери, че простоватата публика на форума трудно възприема изпъстрените му с трудни за проумяване изтезания над словото мисъл, господинът без майка и родина въведе едно ново, но добро познато, както екс-Пешо вече сполучливо и съвсем на място напомни, начало в обсъждането на историческите събития от 1999 година: безкраен монолог, подреден в своего рода мисловна постройка от събрани накуп и овързани като с канапче около натякващия се до безкрайност в съзнанието на читателя лайтмотив: "сръбска радиоточка" (да си признаем метафора, натоварена със силен поетичен заряд, който умело упражнява своето подсилващо личностната самопреценка въздействие върху възприятията на пасивните участници в този самозатворил се в огледалните рамки на една заблуждаваща необятност дискурс), в който монолог освен духа на прикрита с иронична насмешка апокалиптична прогноза за непосредствения свършек на света - в духа на средновековното българско и изобщо православно теософско и космогонистическо творчество, - могат да се открият и подсказки за нравствено превъзходство, независима от предразсъдъци, строго индивидуалистична мисловност, духовна близост с незаслужено страдащите, вникване в осеяните с тайни прагове и коварни препятствия дълбини на бездната наречена - незаслужено, защото повече би й прилягало определението "оправдание на злото", - "голяма политика" и най-вече непоколебима увереност в дарената му от Бога проницателност, с която да проумее лишените от битие идеи, да осмисли неутвърдените с гръбнака на осмислянето и осъзнаването неща от непрогледната за незрящия действителност, назовавана за по-лесно с богосъздаденото за невръстните чада - човеците - слово (в смисъл на част на речта, по простому - дума) "живот" и най-накрая да докаже за пред себе си и за пред своите братя по съдба и по упование в Господа, че човеку е дадено да бъде издигнат над плявата на греховното ни кретане по неблагодарната земя и че на душевно обогатилия се след дълги страдания и самоусъвършенствания в рамките на богонравещия се аскетизъм е съдено да свети като крайморска ламба (фар) за попадналите в дебрите на задушаващия всеки порив за свобода мрак на ненавистта към людете, завистта и погазеното човешко достойнство.