... звучат действително като "назначени, отслужили и пенсионирани ЗКПЧ-та" от "доброто старо време": "Живее извън България на Запад? Враг!" "Има чужд паспорт (при това не съветски)? Враг!" "Казва неща, които не ни допадат? Враг!" "Човек с чужд паспорт (при това не съветски) не може да казва истини! Враг!". Но ..., по същество. "Както аз виждам нещата, хора като Любо имат далеч повече кураж и допринасят много повече "държавата ни да се оправи", отколкото разни самоназначили се ЗКПЧ-та. Просто защото развиват бизнес тук (с всички проблеми и грешки), създават работни места и плащат данъци на "държавата ни" (не че тя особено заслужава това)." Някои май не виждат достатъчно добре нещата. Или ги виждат, но знаят какво им допада и в какви води плуват най-успешно. Г-н Любо според мен "допринася" за да се оправи сам (разбира се ако успее и след като се е "оправил" не влезе в затвора), но не и да се оправи държавата ни. Ако г-н Любо плаща подкупи, той се включва в числото на престъпниците, рушащи държавата. На всеки един получил подкуп бюрократ никнат пет нови, чули че е лесно да се печелят пари. "Развиването" на по принцип мафиотски "бизнес" (след като се базира на подкупи) пречи на развитието на почтения бизнес на тези, които отказват да плащат подкупи, чрез получаване на незаконни предимства и оттук чрез практикуване на нелоялна конкуренция спрямо почтения бизнес. Мафиотският бизнес възпрепятства навлизането на почтени западни предприятия с инвестиции и ценен опит, защото те не могат по законите на собствените си страни да плащат подкупи. Списъкът може да бъде продължен значително. Кураж и ангажиране в обществени работи не са задължителни. Страхливост и егоизъм не са забранени. Но не мога да разбера основанията за публично вайкане от страна хора, използващи тези "свободи" и вместили се удобно в "системата" и така "де факто" приемащи я и подкрепящи я. А аз трябва да имам крайно странен кръг познати в България, защото между тях има и такива, които в бизнеса си отказват да плащат подкупи и са още живи и предприятията им не са фалирали. Вярно е, че не им е лесно, но те доказват, че може да се живее и извън отбора на "Лесньо търси леснината". Иван Иванов, Упсала, Швеция