Фактът, че някои не могат да допуснат други, без тяхното височайше благоволение, да се чувстват съпричастни със съдбата на собствения си народ и да се изразяват според чувствата си, е действително техен "безроднически проблем". И то сериозен. Приличните хора биха окачествили като проблем и склонността у някои, когато се говори за принципни неща, все да ги избива на "лично". Без ни най-малко да се чувствам задължен да се оправдавам или да изнасям по нахални призиви личния си живот на показ или да го променям, все пак ще дам една илюстрация колко далеч от истината могат да попаднат някои смели дебатьори "на лична основа" с изцяло непознати им. Моята емиграция в Швеция едва ли се вмества в понятието "наводнение от търсещи политическо убежище" (колкото и многозначително да се говорят нелепости, че употребата на точни изрази води до прокуратурата), защото Швеция запази безвизов режим за български граждани още ... 11 години след имигрирането ми. 300 000 български емигранти в Турция за два месеца през лятото на 1989 г., 5 000 български емигранти в Швеция за няколко седмици през ранната есен на 1989 г., макар и на действително политически преследвани у нас хора от турското малцинство, е действително наводнение с хора, с което една неподготвена администрация трудно може да се справи. 37 000 недействителни "политически бежанци" от България за малко повече една година в Германия след ноември 1989 г., след като комунистическият режим в България бе паднал, също наводни и заля заедно с подобни "бежанци" от останалата Източна Европа немската администрация и огорчи немския гражданин, виждащ че се касае за обикновена нагла измама и злоупотреба с либералните закони. И законите и визовите режими бяха променени. Повтарям тези неща за хората, които не ги схващат от "първо четене". Изглежда, че и трябва изрично да се обясни, за тези които не схващат от "първо четене" и че визовите режими за обикновените хора, не се определят в зависимост от това доколко управниците в страната, в която живеят, управляват демократично или не - Австрия и Швеция имаха безвизов режим за обикновените граждани на такава демокрация-зандан, като България десетилетия наред до 1989 г. Повтарям отново пак за неспособните да проумеят от "първо четене" на какво се основават безвизовите режими - на отсъствие на риск за масова нелегална имиграция. Това е факт, независимо дали ни се харесва или не. Очевидно Хърватско независимо, че по времето на Туджман не бе "чиста" демокрация (всичко говори за положителни промени в близко време), не е страна, от която гражданите й бягат и оттук няма риск за масова нелегална имиграция в европейските страни. Оттук и безвизовия режим. А иначе някои могат да си имат своето частно мнение и представи как визовата реципрочност трябва да изглежда за да им допадне - "пусни ме свободно и гратис на софрата ти, която е добре заредена (защото така животът ми ще е по-лесен), пък заповядай и ти у нас, но си вземи суха храна, защото у нас няма, а си вземи също и телохранители за да не те оберем от сухата храна до венчалния ти пръстен и автомобила ти". Иван Иванов, Упсала, Швеция P.S. (не от мен) .......................................... Бай Ганю почна да се присламчва към нашето купе. Отпърво диреше разни предлози, ту кибрит ще поиска, ту една чаша коняк - че го заболял стомаха, а сетне лека-полека усвои се, попривикна и, кажи-речи, не излизаше от стаицата ни. Забрави другарите си, па и защо му са? Нямат нищичко - всичко изядено, всичко изпито, а у нас, слава Богу, все се понамираше по нещичко - купувахме си по станциите. Бай Ганю от любопитство не изпущаше случая да опита иностранните продукти: - Туй какво е, грозде ли е? Браво! Гледай! Я дайте една чепчица. Мм! Хубаво! Браво! Любознателността го караше да се запознава по този начин със закуските ни, с коняка ни, с табакерите ни ... .......................................... Че е тука, ний го чувствахме доста: и по миризмата на ботушите му, и по специфическия аромат на потното му тяло, и по неговото настъпателно движение към окупирането на цялото канапе. Отпърво той седеше на крайчеца на канапето, сетне почна да сяда по-удобно; но по-сетне трябваше троица да седим на едно канапе ... .......................................... - Я се поотмести малко към края да си сложа и другия крак. Хъ така! Браво! Е-е-е-х! Майка му стара! Кеф! .......................................... Из "Бай Ганю тръгна по Европа", Алеко Константинов - "Щастливеца"