Въпросите, както са поставени, според мен говорят за значително объркване на понятията, което, независимо дали е само едно съвпадение, съответства точно на ловкоприкриваната пропаганда към "подсъзнателното" на обикновения човек, водена от виновниците за много неща у нас. Свобода е политическо и конституционно право, изцяло несвързано с материалния стандарт. "Свобода" да се живее богато няма гарантирана от нито един международен или национален акт или конвенция. У нас днес безспорно има свобода като действително политическо и конституционно право, което отсъстваше изцяло преди 1989 г. и 45 години назад. Цитираните проценти по икономическите "показатели" (макар и значително пресилени за "убедителност") си имат своето обяснение извън свободата и тези, които желаят, ги знаят - една банкрутирала държава още в началото на 80-те години от "строене на социализъм" и живееща след това чрез заеми, разграбването и на всичко останало след 1989 г. от бившите ръководители на "строителството на социализма". Българските граждани имат днес предоставена от българската държава пълната свобода да пътуват и да се заселят където пожелаят в света, запазвайки си всички права на българските граждани - право, което отсъстваше изцяло преди 1989 г. и 45 години назад. Това, че не българската държава, а други държави имат ограничения при приемане на български граждани, не е отсъствие на свобода в българската държава. За съжаление твърде много български граждани дадоха основание за тези ограничения. Например в годините непосредствено след 1989 г. броят на български граждани, кандидати за "политически" емигранти само в Германия бе достигнал цифрата 37 000 души, които години наред до разглеждането на молбите им живееха на гърба на немския данъкоплатец, мнозина от тях работеха нелегално, подбивайки установения от предприятията и профсъюзите пазар на труда, не плащаха данъци, а една непренебрежима част се занимаваше и с престъпления. Наличието на корупция, освен че съвсем не означава отсъствие на свобода, говори и за неосъзнаване и неумение за използване на наличната свобода. У нас няма ефективни граждански здружения за борба с корупцията, отделният гражданин, не знаейки как да изпозва свободата си да се защити, капитулира пред корупцията и "се бърка". Това често става и поради неизживян страх от могъществото на властта, поради това, че е по-бързо и по-лесно (макар, че струва пари) и особено в съвсем немалобройните случаи, когато от властите се иска нещо не съвсем или изцяло незаконно. На въпроса "По-свободни ли сме днес?" моят отговор е категоричен - да, не може дори да става и въпрос за сравнение с времето отпреди 1989 г. (дано на някой участник да не му дойде наум "гениално" твърдение, че мисля така, защото живея в Швеция и поради това съм свободен). На въпроса "В какво се изразява свободата ни?" единстевият що-годе кратък и възможен за публикуване отговорът е - описано е в Конституцията (особено в глава втора) и в конвенциите по присъединяването ни към Съвета на Европа и в други ратифицирани конвенции по гражданските права. Иван Иванов, Упсала, Швеция