Уважаеми г-н Mixy, Продължавам да смятам това, което описвате за абсурд и за твърде невероятно. Особено необяснимо е твърдението, че описаното се практикува едновременно и по негласно споразумение от всички политически сили. Необяснимо за мен е също, че Вие твърдите, че имало безброй веществени доказателства за ежедневни измами в Народното събрание, които попадат под наказателния закон, а досега никой гражданин не е направил оплакване в прокуратурата. Ще се опитам да проверя твърденията Ви, защото се касае за нещо много сериозно - за посегателство върху парламентарното устройство на страната. Радвам се, че не тъгувате по "Татовото време". Радвам се и че в момента имате чудесна работа и че живеете над стандарта на средния европеец. Надявам се, че този факт, споделен публично тук, ще окуражи много хора, че с работа (предполагам, че става въпрос за почтена работа и за почтено плащане на данъци) и у нас може да се постигне добър стандарт. Разбира се, надявам се, че не са само работата и стандартът, които Ви допадат повече днес, а също и фактът, че можете свободно да изразявате политически убеждения и да се опитвате да ги реализирате, да критикувате публично това, което не Ви харесва и да сменяте управляващи с Вашата бюлетина без да рискувате незабавно да загубите и работата, и стандарта си, а и живота си. Категорично не споделям Вашите виждания, че "че нищо по върховете на властта не се е променило отпреди 10 ноември 89 година" и че "всички са маскари" - и преди 1989 г., и след това. Непочтени хора има разбира се и днес, но те не са равномерно разпределени между различните политически сили. И разбира се, с непочтеността никой не трябва да се примирява, независимо дали у някои политически сили тя е значително по-малко разпространена. Примерът, който давате с богатството на двама управляващи, с Ваше разрешение, според мен е повърхностен. Преди 1989 г. непочтените получаваха привилегиите си в натура и брой направо от държавния бюджет (спомнете си процедурата в БНБ, по която всеки член на Политбюро можеше да получи колкото пари пожелаеше в левове или валута "по сметката на Политбюро" без изискване да обясни за какво ги взема, без изискване да ги отчете или да ги върне). Днес с това не е така. Истина е че днес има хора във властта, които са много богати. Но ... богатството само по себе си не е порок (ако с него не се парадира парвенюшки) и ако е придобито по законен начин. Обикновено у нас хората не приемат, че един политик може да стане богат "със заплатата си" и оттук смятат, че ако този политик не желае публично да им докладва откъде има имуществата си до последната стотинка, то той е крадец от държавния бюджет и "престъпник". Този механизъм на умозаключения има само един недостатък - че е несъстоятелен. Докато някой не докаже по неопровержим точен и конкретен начин, че някой конкретно е откраднал нещо, всъщност става въпрос за обикновено голословно злепоставяне, колкото и аз и Вие и който и да е да "вижда" и къщи, и палати. Това е принципът на обикновената демократична правова държава - в нея никой не може да фабрикува престъпници само чрез наблюдения на къщи и палати и с помощта на категорични умозаключения. Аз лично споделям и се старая да спазвам тези принципи. Благодаря за Вашите благопожелания за настъпващите празници и новото хилядолетие и Ви отправям моите благопожелания по същия повод. Искрено Ваш, Иван Иванов, Упсала, Швеция