Министър-председателят днес намалява броя на министрите в правителството с един от 16 на 15. И това дава основание някой да се опитва да ни заблуждава с очаквания, че всички читатели току що са навършили 10 години и нямат никаква представа от размера на администрацията от "Татово време": "Дано я сведе поне до бройката по Татово време че вече държавата издъхва от тея паразити". Няма как, ще трябва да си преговорим някои неща от умилното "Татово време" с надежда за извинение от страна на тези, които имат прясна и ясна памет от това време. Аз лично не си спомням някога по "Татово време" българското правителство по размер (министри и председатели на комитети с ранг на министри) да се е и доближавало до скромната цифра 15. Имаше време, когато се доближаваше до 30. Но това беше малката беля. Освен всеки министър имаше и един член на Политбюро, "отговарящ" за същата област, който получаваше заплатата си не от членския внос на питомниците на БКП, а оттам, откъдето и администрацията - държавния бюджет. И ако "мизерната" заплата не му стигаше, можеше да си я допълни без горен таван от БНБ с магическите думички - "По сметката на Политбюро", т. е. за наша сметка. Но и това не беше толкова страшно, независимо, че политбюраджиите и безкрайната им рода бяха неимоверно яшни. Освен всяко министерство имаше и един отдел в ЦК на БКП, отговарящ точно за същата дейност с безброй получаващи тлъсти заплати и привилегии в натура ... пак от държавния бюджет. Но нещата не свършваха в "партийния дом" под звездата на Сталин, а продължаваха и "по места". На всеки ОНС имаше и ОКП, на всеки ГНС имаше и ГКП, на всеки РНС имаше и РКП ("О" значи "окръжен", "Г" значи "градски", "Р" значи "районен", "Н" значи "народен", ама не съвсем, "С" значи "съвет", "К" значи "комитет", "П" значи "партията") - всички ХКП, получаваха заплатите си и привилегиите си ... пак от държавния бюджет. По улиците униформените бяха повече от цивилните, армията на "цивилните", които "администрираха" душите ни в досиета, беше могъща и ... многобройна и ... тя също бозаеше от държавния бюджет за преливането от "пусто в празно" - "Докладваме Ви и това тримесечие, че Иванов не обича властта". Посолството в Швеция (едно от малките - Виена и Берлин бяха рекордьори) надхвърляше 30 безделника и разбойника на пълен държавен пансион, днес в него вършат работа 4-5 човека, някои местни. Сградата на Народното събрание се обитаваше над 40 години от неколкостотна безсмислена и прескъпа "администрация" - нито един единствен обитател не се въздържа или гласува "против" през това време. Моля се дано никой повече да не довежда администрацията "до бройката по Татово време", защото държавата ни ще издъхне още веднаж. Независимо, че някои се чувстават неуютно без "топли местенца" и бленуват за това, което няма да го бъде. А кои бяха и са баш "тия паразити", независимо, че не ни се уточнява, всеки си ги знае за себе си. Но нещо ми звучи малко: "Всички са маскари - гласувайте за нас!" Иван Иванов, Упсала, Швеция