Предложените промените според мен надхвърлиха и най-смелите очаквания, що се касае до промените на структурите на министерствата, броя на предложените за смяна министри и значимостта на ранга и на ресорите им - всичките трима заместник министър-председатели, министрите на вътрешните работи, на отбраната, на правосъдието. Ако Народното събрание удобри предложението, в сряда ще имаме практически ново правителство. Кави са причините за тази радикална личностна промяна? Аз предполагам, че не се касае само за това, че някои министри не можаха да се справят с неимовенотрудните задачи, или че някои имаха поведение, което поставяше въпросителни около тяхната устойчивост на корупционни изкушения (независимо дали се бяха изкусили или не). Такава масивна промяна според мен цели и промяна на политика. И действително, мандатът на правителството преполови и някои и други неща бяха понаправени. Може би някои фази отминаха и хората, избрани с оглед на необходимите за тези фази качества, вече на притежават качествата, необходими за следващите фази. Изработиха се и се приеха маса крайнонеобходими закони (друг е въпросът за качеството им), организацията на правораздаването се позатегна. В този смисъл един в началото на мандата доста продуктивен, но вече доста възрастен мнинистър на правосъдието може би свърши своето - вакуумът в законовата база бе позапълнен и ... неговата мисия като че бе изчерпана. Необходим е нов, по-млад и модерен министър, който може би ще се съсредоточи да доизпипа неиздържаните в бързането закони. Развихрилата се престъпност от времето на Виденов бе овладяна и някои днес май си поръчват ризи с яки до ушите за да не им се виждат вратовете. Това бе постигнато предимно със старите методи и практически опит на един министър, полеви криминалист. Една жизненоважна мисията бе изпълнена, но въпросът със съблюдаването на гражданските права подължава да изостава. Може би това ще бъде мисията на новия министър на вътрешните работи. Аграрната (поземлената) реформа криво-ляво се осъществи в частта й за връщане на незаконноотнетите земи - хората получиха обратно "бащиниите" си, но ... тези, които не притежаваха по начало земи, а желаят да се препитават със земеделие, все още не са оземлени с държавни земи, които общо взето пустеят. Страната ни изобилства с притежатели на земи, но ... няма земеделци. Може би вторият аспект на поземлената реформа и оживяването на бранша ще бъдат задачите на новия министър на земеделието и горите. В армията бяха проведени трудни съкращения и реформи, но ... днес на дневен ред може би са промени от друго естество, свързани с кандидатстването за НАТО и ЕС и с други изисквания към титуляра на министерството на отбраната. В приватизацията и оживяването на икономиката нещата не вървят и за съжаление това е поради фактори извън страната ни, които днес не се поддават на форсиране. Когато "на запад" имаше интерес и пари за инвестиции "на изток", ние си губехме времето с комунистически и подвластни им правителства и изпуснахме момента. Днес интерес няма и за нашите неособенообещаващи държавни предприятия или няма купувачи, или условията им не са изгодни. Смяната на икономическите министри едва ли е с надеждата, че някой нов министър ще направи чудо, но все пак, няма причина да не се даде шанс на хора с евентуални нови идеи. Реформата в държавната администрация има принципни проблеми и е крайно закъсняла. За корегирането и наваксването е необходима значителна работа и залагане на личен авторитет. И министър-председателят може би смята, че не е морално друг да рискува престижа си в един от най-труднопроменимите батаци, освен той лично. Аз съм в известна степен стъписан, защото една такава едновременна и масова промяна неизбежно ще вземе своето - ниска начална "производителност на труда" през периода на въвеждане в работата. Положителното е, че за първи път се сменя правителство без да се сменят държавните служители непосредствено под министрите с тези на следващата управляваща партия, дошла на власт при избори или "преразпределение на парламентарното пространство". Ще има кой да помага да се намират входа, изхода, асансьора, кафенето, залите за заседания, шкафа с преписките, а дори и да обяснява преписките и ненаправеното досега. Предложените нови титуляри не са особено известни, което по никакъв начин не трябва да означава, че те не са способни - май трябва се научим да се взираме за хора, а не за имена. За мен стъпката на министър-председателя е един безспорно достоен отклик на обществено мнение за подорение да управлението и за ускоряване на обещаните от политическите сили реформи, за които те получиха мандат от избирателите. Избраните доказаха, че се вслушват и чуват. Дано промените да се окажат и успешни и да дадат отсъстващите досега резултати, дано всичко да е добре премерено преди да е отрязано. Аз смея само да се надявам и не смея да гарантирам каквото ида е. Единственото, което е опорен пункт за оптимизъм за мен е досега според мен непоклатимата почтеност на министър-председателя (дори "работливата" опозиция не може да му докара свесен компромат, дано бъдещите бившите колеги-министри не се запретнат в тази посока, а да дадат пример за зрялост в политическия живот). От значение са и неговата праволинейност, издържливост и работоспособност. Разбира се аз не намирам основание, независимо от впечатляващата крачка, да даваме вяра на вещаещата края на България без съществени аргументи и алтернативи крайно недоброжелателна и неконструктивна част на опозицията от дюс-червената част на политическия спектър. Тя има крайно оправдателни причини да се придържа към ниски децибели поне още няколко години. Искрено Ваш, Иван Иванов, Упсала, Швеция