Един човек във всекидневната си работа във и със медиите в няколко западноевропейски страни едновременно преди близо десет години забелязва нещо странно и необичайно, особено с оглед на големия ангажимент на този човек за ценностите на западноевропейската политическа култура като свободата на словото и плурализма на мненията. За този ангажимент същият човек на млади години прекарва дълги години в затворите на комунистическа България, последвани от още години тормоз, забрана да си завърши университета и т.н. заради упорития му отказ да стане "ченге", за да заслужи по този начин правото си на нормален живот, научна кариера и т.н. (Неотдавна същият гражданин на света с голямо удоволствие се запозна в София със седемтомното си досие по въпроса) Та, същият този човек с недоумение и гняв започна да констатира в информационния поток за надигащата се югославска гражданска война зачестяването на ту тъпи, ту рафинирани, ту нагли, ту елегантни, ту интелектуални, ту просташки изкривявания, оцветявания, манипулации, чисти лъжи и полуистини, предназначени за разпределението на ролите на good and bad в този злощастен конфликт. За горчиво разочарование и гняв на въпросния западофил това нечисто поведение се възприема с растяща интензивност и от ръководни политици, които в определен момент започват да се упражняват в такива явни и негримирани лъжи, че да занемее човек. А огромното мнозинство от хората, (макар и вече с обратна тенденция!) които по силата на обстоятелствата и заниманията си черпят информацията си единствено от вестника си и от телевизията, вярват, естествено. Въпросният човек разбира се никак не е сам в наблюденията си и във възмущението си, но канализирането на основния информационен поток е всемогъщо. Макар че и тук начева промяна. И така нататък. Естествено, че този човек, и с него мнозина други, си задава въпроса, защо е всичко това, естествено, че налучква и отговори. Но не за това в случая става въпрос, а за следното: Един "инжинер" (той поне така изписва тази дума), който сега прохожда в запознаването си с историята на Югославия и още си няма хабер от понятие по въпроса, решава, че човек с наблюдения като моите трябва да е 1. сърбин, 2. комунист и 3. платен агент на Белград. В примитивното мирозрение на този американизиращ се някогашен журналист на Тато няма място за друго обяснение, човек да мисли иначе по въпроса от него. Приглася му един смешен и суетен самохвалко от Торонто с претенции за политически анализатор, който пък на всичко отгоре (и защо ли?) се бои, да не го надмине някой по патриотизъм. Напоследък към тях се присъедини и някакъв сексуално фрустриран сополанко с фащистки комплекси. На въпросния гражданин на света от всичко това естествено не му пука, даже го ласкае дигиталния облик на любезните му опоненти, но известна яснота по въпроса на скромната му персона няма да навреди, което е и предназначението на този постинг.