Почитаеми Той НЕ е, Мисля че мненията ни относно изкуствената спойка на сградата наречена Югославия е съвпадат. :) Или се лъжа? Колкото до Хърватска, да съм твърдял, че им е чист косъмът? Изобщо не смятам, че това един шовинизъм да воюва с друг е "добро". Напротив, всяка война е "зло". Но това е в категориите на морала. Когато става дума за политика, когато една война е започнала, тогава първото нещо, за което трябва да помислиш е за интересите. Поне така разбирам аз политиката. Защото могат да те въвлекат в един конфликт против волята ти, и да си ПРИНУДЕН да извършиш много по-неморални неща. А истината за всеки конфликт е като при болестите - колкото по-навреме, толкова по-надеждно. Колкото повече профилактика, толкова по-евтино лечение... И тук, уважаеми Той НЕ е, няма как да не се подразни човек от Безродника. Когато говоря за интереси, нямам предвид интересите на частни лица, напр. тези, които спечелиха добри парички от ембаргото, дори не на тези нещастни хорица, които се препитаваха като разнасяха туби с бензин с велосипеди през границата. За мен българският национален интерес е свещен и който е против него, да си подбира подходящ ник-нейм... :) Та, Безродник, според мен е почтено от твоя страна да се наричаш, да се самоопределяш по този начин. Но не очаквай да ти се зарадваме. Не можем за политиката на България в миналото да се оправдаваме като пред класна ръководителка "Иванчо ме удари пръв"... Изобщо не очаквай да пролея и една сълза за краха на сръбския национален идеал /надявам се, ще признаеш че поне това се състоя :)))/. Както се пее в една песен на "Вая кон Диос" - "Ммомичета, не плачете за Луи, защото Луи няма да плаче за вас...". Кажи ми, какво добро сме видели от Сърбия през последните 150 години? Ама честно! И, ако това "ние" ти се струва неуместно, тогава, не си длъжен да разправяш какво добро са ти сторили сърбите лично на теб. Защото аз имам приятели и приятелки в Сърбия и ми е мъчно за тях. Но това е лично. Но не обичам страната им, поне засега.