Долу пак се повдигна въпроса за корените на Югославия. По-долния пасаж е написан отдавна, като го бях замисли като част от едно сбито изложение на историята на Югослвия в която много ясно се виждат кой каква роля играе и защо в събитията от последното десетилетие. За съжаление нямам физическото време да направя подобен преглед за всеки от останалите етапи от историята на Югославия и стигнах само дотука. След това реших че никой не ми плаща да се занимавам със сръбско ченге като Безродника и зарязах нещата до този етап. Може би само ще направя в скоро време изложение на събитията от 1987 г. насам, защото много хора очевидно си представят събитията доста превратно. Но ще видим. Всъщност следвайки добре изпитания похват полуистини и откровенни лъжи да се предствят като истини, Безродника и по въпроса за създаването на Югославия пак манипулира своите опоненти и аудиторията във форума. Но ето го и пасажа, така както съм го написал преди няколко месеца: Създаването на Югославия Започвам с грешката си относно това, че Великите сили са създали Югославия. Смятах че тя е тяхно инжинерно образование. Наистина не съм бил съвсем прав, макар че не се е разминало и без тях. От друга страна, историята около създаването й хвърля добра светлина за жизнеспособността на Югославия и причините за поведението на страните, които я създават 70 години по-късно. Хвърля светлина и върху манипулативната сръбска идея че видите ли Сърбия била защитничка на Югославия, а други страни все гледали да я разрушат. Последното е много съществено в сръбската риторика и пропаганда в събитията от последните 12 години. Но всичко по реда си. В общи линии, идеята за Югославия се заражда и намира своите първи силни поддръжници в Хърватско. Заражда се в процеса на съпротивата и на хървати и на сърби, живеещи под властта на Австро-унгарската империя. Но все пак и там идеята не се е възприемала от всички и е имало доста силни настроения срещу нея и въобще срещу сътрудничество със сърбите. Едва след 1905 година съюза между хървати и сърби в рамките на Австро-унгарската империя придобива по-сериозна тежест. Но в същото време: “The Belgrade Serbs paid little attention to Croatian politics, and neither did the new generation of Croatian populist leaders, who organized the mass Croatian Peasant Party. “ За Сърбите от Белград още от самото начало идеята за държава на южните славяни всъщност е била само модификация на Велика Сърбия. За това говори и образователната програма в сръбските училища от края на миналия век, в която съвсем открито се лансира идеята за Велика Сърбия в териториалните рамки на по-късната Югославия. Да не забравяме че тъкмо това образование е подготвило бъдещия сръбски елит: “Popular nationalism was not only the product of Radical Party politics. Beginning in the 1880s, the Progressive and Radical parties agreed to expand free public education. By the 1890s half of the eligible male students in the country were completing four years of elementary education. The state exercised total control over the schools, including the curriculum and textbooks, and those textbooks conveyed an emphatic Serbian nationalist message. The basic geography text identified as Serbian (and not simply South Slavic) all the lands which made up the later Yugoslav state, except for Slovenia . Supposedly Serbian areas include the Hungarian Vojvodina, Macedonia as far south or farther than the eventual 1912 border with Greece, parts of eastern and northern Albania, and all of Croatia, Slavonia and Dalmatia. There was no mention of a separate Croatian ethnicity or language: when Croats were identified, it was as "Catholic Serbs." “ От друга страна, и в самото Хърватско, идеята за Югославия не е била безспорна. Тогава какво е довело до образуването на Югославия? Най-общо казано това е бил моментния интерес и то не само на страните влези в състава на Югославия. Хърватите и словенците са търсели начин да се еманципират от Австро-Унгария и да се защитят от претенциите на Италия към адриатическото крайбрежие. Те са виждали въпросната Югославия тъкмо като едно федеративно образование, което им помага да извоюват и защитят независимостта си, но в същото време им оставя достатъчно свобода за запазване и утвърждаване на тяхната собствена национална идентичност (това е много важно ако искаме да разберем защо тези две страни искат 70 години по-късно или конфедеративна Югославия или нейното напускане). От друга страна Сърбия вижда в Югославия удобен начин за реализиране на идеята за Велика Сърбия. Но, което е много интерсно, тя започва да го вижда като възможност едва когато Сръбско-хърватския съюз в Австро-Унгария съобщава на сръбското правителство че има договорка между Съюзниците да се даде Далматинското крайбрежие на Италия като награда за участието и на страната на Съюзниците. Това е огормна заплаха за идеята на Велика Сърбия и сръбското правителство решава да подпише съвместно със Сърбо-хърватския съюз Декларацията от Корфу за създаване на Държава на Южните Славяни. Към това трябва да се прибави че загубата на Русия, като може би най-силен съюзник и адвокат пред Съюзниците срещу аспирациите на Италия, също допринася да се възприеме идеята за Югославия. В същото време Англия и Франция са се страхували че многото малки държавици, останали след разпадането на Австро-Унгария по-лесно могат да попаднат под влиянието на Германия или Русия. Ето защо те не се противопоставят на идеята за Югославия. Така общо взето се ражда Югославия – като моментен компромис на противопложни интереси. Няма нищо вярно в твърдението на Безродник че “Югославия се появи в резултат на утвърдилото се още в средата на миналия век убеждение на интелигенцията и на огромното мнозинство от хората в този регион, че това е за тях "естествената" държавна формация.”. Не може да се говори за огромно мнозинство след като идеята е намерила истинска почва и идеологическа защита само в рамките на една от политическите сили в Хърватско. А за интелигенцията намерих много сходни мисли в различните автори, но бележката в Библиотеката на Конгреса на САЩ обобщава доста точно ситуацията: “The creation of Yugoslavia fulfilled the dreams of many South Slavic intellectuals who disregarded fundamental differences among twelve million people of the new country. …. Many people regarded the new government and its laws as alien, exploitative, and secondary to kinship loyalties and traditions. “ Проблемът е, че историческата перспектива и интереси на “огромното мнозинство” са били твърде разнородни, често и противоречиви. Така например, твърде важно е какво става в низините, по време и след обединяването: “Non-elites, too, quickly became dissatisfied, as Serbian army units were called in to put down peasant revolts in the chaotic days after the empire's dissolution and as unfamiliar Serbian laws and regulations were rapidly imposed on the Habsburg lands. This non-elite sentiment was particularly important because the new Yugoslav state had extended universal male suffrage into the new territories. The political elites during the empire, and thus those who had arranged the Yugoslav union, had been selected on a very restricted basis of suffrage. Now, the new political importance of the peasantry strengthened the hand of the Croatian Peasant party (HSS), which had previously been marginal.” Но елитите също не са подхождали еднакво. По-един начин се е виждала Югослaвия от Загреб, по друг начин от Белград. По един начин са я виждали интелектуалците от сърбо-хърватския съюз и въобще тези които са били под властта на Австро-Унгария, по друг начин сръбския елит, възпитан в духа на идеята за Велика Сърбия. Обединяването е само пред лицето на външаната заплаха, в контекста на интересите на Великите сили (без тяхната пряка намеса) и след като непосредствената заплаха от Италия преминава, противоречията излизат на бял свят с пълна сила. Към всчико това се прибавя и факта, че когато се подписва Декларацията от Корфу, въпросът за това как напрактика ще се организира новата държава остава нерешен. Хърватския съюз за Югославия е преполагал федеративно управление, докато Сръбското правителство е преполагало силна централизация начело със Сърбия. Какво се е случило: “Each step in establishing the post-war state showed that Croatian federalists were going to be disappointed. "Yugoslavia" was rejected as the official name of the country in favor of the "Kingdom of the Serbs, Croats and Slovenes." A more serious blow fell in 1921, when a national assembly adopted a centralist constitution based on that of pre-war Serbia. The voting followed ethnic lines: although the election was fair and democratic, it set a bad precedent because the voting amounted to a tyranny of the majority. “ Тези противоречия, които са съществували още при създаването на новата държава, продължават да съществуват през цялата й история чак до наши дни. П.П. Пасажа се базира на следните книги и студии: Banac, Ivo. 1984. The National Question in Yugoslavia: Origins, History, Politics. Ithaca: Cornell University Press Jelavich, Charles and Barbara Jelavich. 1977. The Establishment of the Balkan National States, 1804-1920. Seattle: University of Washington Press. Steven W. Sowards http://www.lib.msu.edu/sowards/balkan/ Library of Congress http://lcweb2.loc.gov/frd/cs/yutoc.html