Всъщност аз съм доволен, благодаря, интересно ми беше. И все пак изказванията и на г-н Иванов, и на ех-Пешо, и на Аналайзър според мен се нуждаят не от фризиране, а от гарнитура. Основният въпрос на парадокса продължава, и за мен е важен не само защото засяга пряката ми работа и нуждата от "правилни", т.е. аргументирани възгледи при стратегическото планиране. Според мен познаването на историята е само един от аргументите, но той е, както се казва "седмак спатия". Не е там ключът. Познавам млади хора, чели немалко история, и тук, г-н Иванов, те имат предимство пред нас в две посоки - първо когато Вие сте бил млад е имало по-малко исторически четива и технологически по-труден достъп, и второ, да четеш история в България след 1990 г. е значително по-приятно и освобождаващо преживяване. Така че има и млади просветени хора. Но емоциите изобщо не се влияят от логиката. Запознах се с противници на НАТО, респ. на цивилизационната му мотивация, които не бяха станали такива от невежество. Просто те имаха нужда от бунт. Да, тъпо е млади момчета да носят Че Гевара на фанелка и да пеят "Бийтълс" или който и да е "Дайте шанс на мира", или "Всичко, от което се нуждаеш е любов". Мен ме интересува дълбинната мотивация на бунта, и пуснах темата, защото отговорите някога се съдържат в очевидните неща, в онези подробности, които ти вадят очите, но не се сещаш за тях. Затова го обговаряме. Важно е. Вътрешното недоволство на мнозинството българи от НАТО, и особено на младите от тях е нещо, което по моему трябва да се изследва дълго и внимателно. Там според мен е и коренът на бъдещия евроскептицизъм, който се надявам да не стане доминантно настроение. Може и да греша. Но според мен емоциите не са нещо, на което трябва да се подчиним, но не са и нещо, с което можем да си позволим да не се съобразяваме. И именно структурата на тези емоции ми е важна. Не мога да бъда доволен от това че Боби потъна като "Титаник" и избягна отговорите на простите въпроси. Но това е толкова симптоматично... Тези емоции нямат рационално основание в никой млад човек на България. Господи, какви православни и славяни са те... Та младите хора на България 10:1 знаят /и учат ли, учат/ английски повече, отколкото руски. Само да погледне човек на чатовете какъв българо-руски праскат. И изобщо не са чували нищо нито за чешката, нито за полската култура. И не знам защо ако им кажа, че полската литература може пък и да е по-значителна от руската (не че е точно така, но не е и обратното), ще ми издерат очите. А пък и поляците са славяни... Така че това са клишета, емоции, изобщо неосмислени, може би и неосъзнати. Откъде идват тези емоции, там ми е думата. Не може да заспим спокойно с милото обяснение, че всичко е направено и замислено в лабораториите на КГБ. Много примитивно е да се оправдаваме винаги със сатаната извън нас. Мързеливо ми звучи някак. Та въпросът не е приключил. Колкото до Близкия Изток - ами мисля че някой го беше казал по времето на самата война - за албанците Тачи е това, което е Арафат за палестинците, но и което е бил Бенковски напр. за българите. И кога е рождената дата на морала? Защото и Бенковски е палил къщите на българите, за да ги радикализира... И това е исторически факт, независимо дали ни харесва, и този факт изобщо не влияе на моя патриотизъм, не ме подтиска. И освен това, да го кажем честно, Бенковски не много доброволно е освобождавал някои богаташи "за каузата" от техни богатства. Така че историческите аналогии са две страни на кинжала. И са много полезни само за хора със самочувствие и критично чувство...