Уважаеми г-н Защо, Напълно сте прав, че прокуратурата е длъжна да се самосезира, ако по какъвто и да е начин научи, че може би е извършено престъпление. Но ... няма закон, който предвижда наказание за несамосезиране и ... няма закон, задължаващ един или друг прокурор да чете един или друг вестник, за да не изпусне основание за самосезиране. Така че, нещата опират до необходимостта да имаме отдадени на службата си почтени и достойни обвинители. Но ... такива нямаме и в близко бъдеще няма откъде да ги намерим. Затова (а не защото е редно обикновеният гражданин да се обърне в следовател-любител) днес (но надявам се, не утре) ние сме принудени да представяме до такава степен неоспорими доказателства, че те да не могат да бъдат пренебрегнати от прокуратурата без риск за компроментиране. Вие давате един пример: "1. Бисеров е народен представител, от 1992 година. Като народен представител той няма право на допълнителн доход. Може много точно да се пресметне колко му е бил дохода в последните години. 2. Да се види какви доходи е декларирал. За мястото което твърди, че е продал в Хасково, може да се види върху каква сума е платил държавните и нотариални такси. " Този пример отново потвърждава изказаното в тази тема от мен - ние не познаваме законите, а разсъждаваме спонтанно и чувствено, макар и логично. Но по българските, и по шведските закони за осъждане на един човек не е необходима само логика, която дава едно възможно обяснение на нещата, но не изключва с абсолютна сигурност много други обяснения на същите неща. За осъдителна присъда законите изискват не абстрактна логика, а ВЪН ОТ ВСЯКАКВО СЪМНЕНИЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА (всяко съмнение се третира в полза на обвинения). В конкретния случай това, което се изисква по закона е ВЪН ОТ ВСЯКАКВО СЪМНЕНИЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА, че въпросният господин е откраднал и точно как и кога е откраднал. По нашите днешни Конституция и закони (и по законите в демократичните страни) притежаването на богатство не е престъпление, нито доказателство за престъпление, нито законно основание за започване на наказателно преследване, нито задължава притежателят му да доказва произхода на богатството си. Принципите на тези закони са проверени през вековете, назад до класическото римско право и всеки, който се е опитал конюктурно да "импровизира" или да "новаторства" вместо да изпише вежди, е изваждал очи. Искрено Ваш, Иван Иванов, Упсала, Швеция