Като един от поколението до 35 години. Вярно е нямам големи познания по история, но и историята не е била моя страс. Като поколение израстнало в система без морал, с тотална разминаване на думи и дела, за мен беше шок, че и при НАТО,ЕС разминаването на думи с дела е не по малко. И зад размахваните през 80-те години права на човека, се е разбирало нещо съвсем друго. Това друго, го разбрах, когато през 1992 година реших да упражня моето гражданско право на свободно придвижване. Визи и унижения, които не бях изпитвал през целият си живот. Мога и да не знам добре историята, но видях, че НАТО вместо да се помъчи, да намали до минимум щетите от разпадането, определено взе страна и често само раздухваше огъня доколкото може. Защо не защити сърбите от Източна Славония и разреши най-голямото етническо прочестване в Европа. Със сърбите, както и с румънците и турците имаме обща история и винаги може да си вадим, факти разпалващи омраза. Турците по малко ли са ни клали,защо им дадохме горна Арда. И не са ли идвали Румънците почти до София, затова ни пречат и не искат мост при Видин? Клишетата са готови. Само чакат да им дойде времето. Мога и да не знам история, но един от любимите ми писатели е Бранислав Нушич, а любимим режисиор ми е Костурица. И от целият разпад на Югославия, страдат обикновените сърби с обикновени страсти и желания. Защо сърбите трябва да страдат повече от хърватите или косоварите. На този въпрос историята не може да ми отговори, колкото и добре да я познавам.