Уважаеми г-н Генерал Антонеску, Между причините за нестабилността и повърхностността на преценките и реакциите на наши млади хора е и една според мен твърде сериозна и оправдателна причина - тяхната историческа неосведоменост, слабите им познания за действителните събития у нас, около нас и на нашия континент през отиващия си век. Без да желая да засягам тези млади хора (докъм 35-годишна възраст), аз смея да твърдя, че едно твърде голямо мнозинство от тях не познава действителната по-нова наша и европейска история. По такъв начин тези хора нямат реален поглед върху причините в миналото за ставащото днес. Отговорните за това са известни - "синтезаторите" на недействителна история, превърнали една наука в слугиня, обслужваща идеологически полуграмотните комунистичеки деспоти в продължение на близо половината от този век. Тази синтезирана "история" бе единствената, която се преподаваше в нашите училища. Докъм средата на 60-те години имаше все още много родители, дядовци и баби, живи свидетели на събитията преди окупацията и комунизацията на страната ни, учили и познаващи друга история, много по-близка до истината. От тях по един или друг начин младите у дома и в роднинския и приятелския на семейството кръг, получаваха "алтернативни" исторически познания, съмнението за цял живот, че в училище са ги лъгали. Оттук сред немалко от тях се създаде и един бъдещ интерес към всичко, което запълва укритите исторически истини. Лично за себе си мога да кажа, че 95% от историята на нашата страна научих извън и след училището. След средата на 60-години манипулирането и пропагандирането на съчинената история у нас доби гротескни размери - партийни величия, по принцип неграмотни терористи с помощта на писатели-занаятчии започнаха да пишат "мемоари", в които направиха от престъпленията си история. Булевардното "изкуство", угоявано с тлъсто заплащане, също даде своя принос ("На всеки километър" далеч не беше единствената "историческа" с извинение помия). И ... тогавашното юношеско и следващите поколения бяха замотани в непрогледна лъжа и загуби и най-малката връзка с действителната история. Затова според мен това поколение днес е лесна плячка на манипулации или на спонтанни чувства, небалансирани от познания. Иначе тези млади хора биха знаели, че по принцип още с изкуственото си създаване през 1919 г. от самозабравилите се в победата си във войната френски политици и маршали, Югославия бе осъдена да не просъществува. Клемансо чисто и просто произволно откъсна огромни територии от победените страни от една страна с цел да ги съсипе и да ги елиминира като потенциални врагове в обозримо бъдеще и от друга - да възнагради съюзниците на Франция. Нищожната Сърбия стана огромната Югославия след откъсването на Босна и Херцеговина, Хърватско, Словения и Войводина от Австро-унгарската империя и на Западните покрайнини от България и "заприходяването" им като военна плячка заедно с окончателното признание на завладяната от Сърбия няколко години преди това Вардарска Македония. Несправедливостта, жестокостта и неморалността на Парижките диктати се осъзна твърде бързо, включително и сред почтени хора в самата Франция. През 1934 г. видният публицист и общественик Анри Пози направи анкета на място в придадените на Югославия територии и публикува ужасяващите резултати (особено за Вардарска Македония) в книгата си "Войната се завръща". Той призова публично френските политици да ревизират и да поправят грешките си, ако не искат Първата световна война да се завърне като Втора световна война. Но ... на Клемансо и на маршалите вече бяха изградени паметници (и днес можете да ги видите във всяко френско село и град), на тях бяха наименовани улици и площади, Франция не стори нищо и войната се завърна след няколко години. Но ... тази Югославия бе съшита с бели и гнили конци - от 7 националности, 4 езика и 3 религии. Тази държава можеше да се държи цяла за известно време само с помощта на сръбските щикове. И тези щикове не бездействаха до началото на 40-те години - Югославия си оставаше Сърбия плюс окупирани от нея територии, желаещи час по-скоро отхвърлянето на тази окупация. Към края на Втората световна война и след нея стана едно чудо. Рискът за разпадането на Югославия бе "отложен" от един твърде ловък хърватин - Йосип Броз Тито. Той съумя да запази изкуствената държава дълго време чрез създаване на "национални" републики и автономни области и чрез поверяването на власта в тях на верни му местни комунистически ортаци, които срещу тази привилегия да гарантират централната власт на Белград. Тито елиминира сръбската хегемония в политиката и във властта от епохата ма могъщия предвоенен сръбски министър-председател Пашич. В интерес на истината трябва да се каже и че комунистическият терор бе по-мек от нашия - комуто "строеж на комунизъм" не понасяше, можеше да се пресели където пожелаеше. Освен това "конфликтът" на Югославия със СССР й придаваше приветлив ореол, както вътре в страната, така и на Запад (от което печелеха и комунистическата върхушка, и обикновените хора). Но ерата Тито отмина и дойде един обикновен комунист. И той още през 1989 г. погреба Югославия в местността Косово поле в Косово, където заяви отнемането на автономията на Косово и Метохия и на Войводина. Това бе сигнал за "републиките", че предстои и техното премахване. Местните комунистически върхушки в тях незабавно се пребоядисаха националистически, споменът за окупатора-Сърбия лесно бе събуден и ... Югославия се разпадна, независимо от кървавите "усилия" на Милошевич. Последните събития в Косово и може би престоящите в Черна гора и Войводина са само финалът на "повиканото" от Милошевич през 1989 г., сложило край на "отсрочката" на Тито и потвърдило, че отрочето на Клемансо бе родено в клиническа смърт с предписание да се държи само в респиратор. Незнаейки изброените обстоятелства, младите хора у нас нямат представата, че Югославия бе ПО НАЧАЛО изкуственосъздадена и обречена държава и те според мен реагираха емоционално, а не рационално на последната фаза на нейното разпадане, не като на нещо закономерно и неизбежно, а едва ли не като на нещо "предизвикано" от НАТО, България, Румъния, Унгария и прочие. Трагичното според мен е, че и днес в нашите училища се преподава все още твърде много историческа пудра и вакуум. Искрено Ваш, Иван Иванов, Упсала, Швеция