Стана дума за Междусъюзническата война и за Фердинанд. Мисля, че оценките за резултатите от войната и прехвърлянето на цялата вина за катастрофата върху царя са преувеличени и изкривени . В една отдавнашна тема разказах своята хипотеза: България има основания да получи огромната част от турското "наследство" в Европа.Но : 1/Сама не би могла да воюва с Турция.Затова прави предварителни отстъпки на Сърбия и Гърция 2/Сама не би могла да получи всичко полагащо й се заради недопустимостта на такова изменение на баланса на Балканите от страна на Великите сили 3/Гърция и Сърбия не могат да получат свиоте полагащи им се територии извън тези, които Турция отстъпва в Лондон (Босна и Малоазийска Гърция) именно заради интересите на Великите сили и тези интереси ги тласкат да търсят компенсации от България; При това положение Фердинанд просто няма избор.Той щурмува Чаталджа и се опитва да превземе Константинопол с ясното съзнание че никога България няма да може да задържи града.Той има намерение да шантажира Великите сили като размени Константинопол срещу отстъпки в Македония и Тракия.Всичко е заложено на една карта в отчаян опит да се спечели игра, в която България е сама срещу всички. Фердинанд по-скоро е трагически герой, отколкото злодей-авантюрист. А сега за Генерала. Има нещо перверзно в удоволствието да се грееш на топлината от горящата къща на съседа.Е, вероятно в протестантската си адаптация, християнските ценности може да допускат и такава перверзия.