Изобщо нямам намерение да отговарям на поставените по-горе въпроси. И не защото не можем да споделим интересни разсъждения по тях, а защото според мен повечето от тях са риторични. Забележи, през почти цялото време аз се опитвам да отгранича колективното от личното, индивидуалната от колективната вина, различния тип структура права. Казах ти и преди: Обичам сърбите, но мразя Сърбия. И съвсем не бъркам избиването на отровните зъби с убийството на индивида. Крахът на една недоброжелателна към нас национална идеология с унищожението на самия народ. Изобщо не съм възхитен например от онова, което става в Митровица. И не само там. Но не мога да кажа, че някой в конфликта е невинен. А че първопричината е в надменността и нереалистичните преценки на сръбския елит - също, надявам се, няма да оспориш.И аз не обичам насилието. Но когато то така или иначе се е появило, трябва да сме мъдри, за да се получи оптимално малко. Понякога това става и с ограничени военни удари. За съжаление. Колкото до аналогията между НАТО и Третия Райх, моля те, не ме разсмивай. Хитлер беше победен от тези държави, които сега разсипаха Милошевич. Със същите аргументи. Или поне с тяхното развитие.