Съжалявам, че не си ме разбрал. Това не е оскърбително, няма значение. Просто очевидно изповядваме съвсем различни ценностни системи. Когато говоря за човека, аз смятам че най-висшата форма на отношения - това е хуманизмът на постхристиянската цивилизация. Ако ти си в беда, аз първо съм длъжен /сам задължавам себе си/ да ти помогна, и едва след това да мисля какъв си, дали си враг, мюсюлманин или татарин. Просто защото си човешко същество. Както казват лекарите - за нас има два вида хора - болни и здрави. И едва тогава можем да говорим за другите различия. Ако ти си закъсал с колата по пътя, аз трябва (поне така мисля) да спра за да видя какво има, и едва тогава да питам дали си обрязан - и то ако ти се държиш неадекватно. Не споделям напълно уилсънианизма, че задълженията на личността трябва да се пренесат като морален императив за общностите и държавите. Просто защото това - макар безспорно да е влязло в основните нормативни документи на ООН и пр., и наистина полека-лека глобализацията да налага основни догми от това, то просто още не се е случило. Да започнем първи "с добро", без да имаме пред очи преди всичко националния си интерес, то е все едно да отворим еднопосочно границите си за хора и капитали. Да нямаме защита. Да закрием разузнаването, защото е "неморално". Да нямаме напр. защитни мита. Е, ще ни изядат, и то дори и приятелите, ако направим така. В този смисъл нашата "realpolitik" по-скоро следва да е рефлексивно изображение на чуждата енергия, форма на защита. Не ние сме първите. И ако през І световна наистина прегазваме Сърбия /не сърбите!, Сърбия/, то това е защото тя преди това ни е ограбила, и то след няколко опита. Но, да спрем с това ужасно тъпо руско вайкане "кто виноват". Аз не знам дали си чел сръбски учебник, и още по-зле - редактиран от сърбите македонски учебник. Досега умишлено избягвах темата "Македония". Не, ИЗОБЩО не си прав, няма реципрочност. При нас има умерен тон, при тях - не. Това е истината. Уверявам те. Нашите учебници, повечето от които аз изобщо не харесвам, изобщо не са шовинистични, дори бих ги нарекъл "доста умерени". Ти, например, чел ли си един цикъл стихотворения на Вазов, в които той така псува Сърбия, пък и сърбите, че чак се зачервява. Да не говорим за Кирил Христов /"сърби я Сърбия, сърби я"/ и др. безбройни стихчета, които момчетата от ВМРО се опитваха да скандират срещу анти-НАТОвските митинги. Съжалявам, ако паметта ти изневерява, или не си знаел какво Сърбия е направила на България. Но Сърбия - това е един враждебен за нас идеал. Сърбите са наши съседи, едни нелоши хора с доста промити мозъци. Аз имам приятели сърби, за теб не знам. Иначе за петте войни на Милошевич - изобщо не ми се коментира. Едва ли има по-антисръбски действия от тези, които той направи. Но не ми е мъчно за краха на техния национален идеал. Крайно време беше това да се случи! В наш интерес е сближаването ни с Македония, което Сърбия нямаше да допусне, ако беше силна. Или имаш някакви възражения срещу това?!