По повод Черна гора бях пуснал един постинг за доктрината "Анаконда". Не мисля да го повтарям. С риск да бъда банален, ще уточня част от моите тези, които се избистриха още по-добре след края на войната. Операцията в Косово не беше "миротворческа" толкова по отношение на сръбско-албанския хребет на възпаление, колкото в дългосрочен аспект относно реда на Балканите. Не точно както Ирак в Близкия Изток, но все пак тук имаше дисбаланс по отношение на сигурността и на отбранителните възможности на отделните държави. След като Гърция и Турция бяха вече интегрирани в общата система да сигурност, следваше относително изравняване на възможностите на останалите държави. Сърбите бяха по-богати /заради възможностите на СФРЮ-миналото/, и бяха поизстискати. Но отбраната им и възможностите им превъзхождаха нашите, на албанците, на румънците, и на нововъзникналите бивши югорепублики. Войната просто възстанови баланса. Няма нужда да детайлизираме Рамбуйе, за да си доказваме отново и отново, че беше направено всичко възможно тя да не бъде избегната. Да се спираме на това дали са унищожени танковете и БМП, или ресурсите за тяхната поддръжка и възстановяване, надявам се, няма смисъл отново. Тази техника толкова бързо остарява морално, че дори е сравнима с високите технологии като срокове. Моят патос е другаде. След като дори бивши комунистически специалисти по сигурността /напр. Д. Йончев/ признават, че най-евтино и най-сигурно е отбранителната ни доктрина да бъда обвързана с НАТО /което автоматично изключва заплаха от страна на Гърция и Турция/, след като е очевидно, че е в наш интерес да има баланс на силите на Балканите, след като този баланс се променя в наша полза, Боже мой, за какви вопли на моралисти става дума тук?! Да, неприятно е за сърбите от водеща сила на Балканите /заради позициите им в СФРЮ и възможностите, които бившата югофедерация даваше за влияние, особено културно/ да се превърнат във второстепенна. Но за нас?!?! Изобщо не мога да приема за патриот човек, който не е доволен от промяната на баланса в наша полза. А дали патриотизмът е добродетел, това е отделен въпрос. Не е, ако е единствената ти добродетел. Но, все пак, говорихме си за реалната политика. Тук няма място за сантименталност и малоумия от рода на "хей, славяни". Защото панславизмът е преди всичко руска имперска, агресивна доктрина, и отчасти про-чешка /аз лично много симпатизирам на чехите/ система за културно влияние. Но България нищо не е спечелила от нея. Наистина. Колкото до вторичните последствия - първия в историята на албанския народ истински подем - аз лично не съм силно антиалбански настроен, въпреки леко ироничното ми отношение към тях. Защото бърз растеж, неконтролиран, преяждането, води до лошо храносмилане. Не се безпокойте, никой няма да им позволи да нагълтат повече, отколкото могат. А и не бива да ги подценяваме толкова... Така че войната в Косово промени баланса на Балканите в наша полза. Не сте длъжни да се радвате, но все пак, фактите не бива да бъдат подминавани.