Posveshtava se na jubileia ot "pobedata". В ПРИЩИНА ДА СИ БЪЛГАРИН Е ОПАСНО НАШИТЕ ПОЛИЦАИ СА СРЕД НАЙ-НИСКО ПЛАТЕНИТЕ В КОСОВО ГЕОРГИ ПАУНОВСКИ, СПЕЦИАЛЕН ПРАТЕНИК НА В. "ПАРИ" БРОЙ 250 - ПОНЕДЕЛНИК, 6 ДЕКЕМВРИ 1999 г. OТ 1 ДО 3 декември директорът на Дирекция на национална служба Полиция /ДНСП/ ген.-майор Васил Василев и група български журналисти посетиха Косово. Целта на визитата бе да се запознаем с условията, при които работят българските полицаи, включени в състава на многонационалната полиция в размирната сръбска провинция. НАЙ-НЕРАЗУМНОТО Едно от най-неразумните неща, които бихте могли да направите в столицата на Косово - Прищина, е да разговаряте на български език със свой сънародник или, не дай си Боже, с местен жител. Това, разбира се, не е ново откритие, особено след убийството на нашия сънародник Валентин Крумов в центъра на града. Дори пред хотел Прищина, който се намира в охранявана зона, с ограничен достъп, в центъра на града, косоварите ни гледаха с нескрита омраза, докато разговаряхме помежду си. Подобен поглед можеше да се забележи и в очите дори на работещите за ООН, KFOR и другите международни организации албанци. Разходка из града вечер пък направо си е самоубийствено начинание. Друг е въпросът, че в Прищина просто няма какво да се види. Градът е ужасно мръсен и прашен. По улиците цари пълен хаос, движението е страхотно натоварено, не се спазват никакви пътни правила. Прищина гъмжи от народ и по улиците постоянно има хора. Това се обяснява с факта, че повечето косовари не работят. Те си живеят с парите, пращани от техни роднини, работещи зад граница. По 300 DEM месечно на семейство дава и ООН. Населението на Прищина се е увеличило почти двойно. Преди войната в града са живеели около 250 000 души. Сега те са повече от 400 000. Притокът от хора се е увеличил главно за сметка на дошлите от опожарените села в района косовари. Кафенетата и заведенията са рядкост, по правило малки, небиещи на очи и не много чисти. В града няма никакъв ветеринарно-санитарен контрол, така че храненето извън ресторантите на хотелите не се препоръчва, ни предупредиха нашите сънародници, работещи в Прищина. ПРИЩИНА - ГРАД ПОД ОБСАДА Чужденците в Прищина са на всяка крачка. Те са военни от KFOR, полицаи, чиновници от различни международни организации и т.н. Градът е като обсаден. Пред всички сгради, ползвани от ООН, KFOR, ОССЕ, международната полиция и другите международни организации има въоръжени постове. Влизането става след щателна проверка или със специални пропуски. В охраняваните райони и в близост до тях е и най-безопасно да се стои. Българските журналисти например бяха предупредени да не се разхождат сами из града и от място на място се придвижваха на група, под полицейска охрана. Това, което същисва всеки чужденец, е, че повечето автомобили нямат регистрационни номера. Старите югославски табели са свалени. Издаването на временни нови е започнало едва на 30 ноември. Много са и купените от чужбина коли на старо и трофейните автомобили, взети от бягащите от Косово сърби. В момента размирната сръбска провинция е и основен център за разпределение на крадени коли. Най-лесното нещо в Косово е да регистрираш на свое име крадена кола. Достатъчно е да отидеш в пунктовете за регистрация и да кажеш, че е твоя. Наличието на документи за возилото и дори на лична карта не е задължително. В компютри се въвеждат номерата на двигателя и рамата на колата, името и адресът на притежателя и автомобилът вече е законен. Засега полицията няма достъп до базата данни на Интерпол и сродните й полицейски организации за издирваните возила, така че поне няколко месеца, дори със задигнат автомобил спокойно можеш да се движиш из цяло Косово. Не са малко и кражбите на коли в цялата провинция. Само в Прищина на ден изчезват 17-18 автомобила, от мерцедес до вартбург. Кражбите им са и най-често регистрираното престъпление в Косово. СЪРБИТЕ СА ЗАТВОРЕНИ В ГЕТА Многобройните албански знамена из цяло Косово се виждат навсякъде. Косовските албанци в момента са господари на провинцията. Те са около 1.4 млн. души, докато сърбите са останали едва около 97 хил. Преди войната сърбите са били близо половин милион. Сега живеят като индианците, в нещо като резервати. В градовете, където има сръбски квартали, те се охраняват от войски на KFOR и в тях албанци не се допускат. В албанската част от градовете сърбите дори и на пазар ходят под конвой. По време на нашето посещение български полицай имаше за задача да придружава лекар-сърбин по време на визитациите му в Прищина и в селата около града. Изолирани от света, с военни постове са и всички сръбски села в Косово. Там по магазините има само стоки от първа необходимост. Затруднено е снабдяването с горива. Изпаднах в неловка ситуация, когато попитах един от седящите на улицата мъже, продаващ пластмасови бутилки, пълни с някаква течност, дали това е вино или ракия, а той ми отговори - бензин! Както вече споменах, излизането извън пределите на гетото става само с охрана. Най-застрашени обаче са малкото сърби, които живеят в градове, където няма сръбски квартали. Животът им сред албанците е същински ад. Те за подложени на непрекъснати репресии, тормоз и постоянно има риск за живота им. Единственото спасение за тях е да дадат апартаментите си под наем или да ги продадат и да емигрират в Сърбия. Въпреки мерките за сигурност от края на ударите срещу Югославия на 12 юни досега са убити 450 души, предимно сърби, и отвлечени 600. Най-големият бич за сърбите са бившите членове на АОК. Официално 15-хилядната армия вече не съществува. Тя е разформирована и разоръжена. Част от нея е трансформирана в нещо като нашата гражданска защита с численост около 3-4 хил. души. БИВШИТЕ КОМАНДИРИ НА АОК СТАВАТ ПРЕСТЪПНИЦИ Много от бившите командири на АОК обаче в момента са лидери на криминални групи заедно с бивши членове на армията. Тези формирования използват изградената структура от АОК по време на войната. Сега подобни групи тероризират сърбите, организират грабежите по пътищата, движат каналите за наркотици, крадени коли и оръжие. Немалко проблеми създават и престъпниците от албански произход, влезли в Косово малко след войната от Македония и Албания. Те са в основата на международните контрабандни канали. Основен център на престъпността е Прищина, там са и командванията на основните престъпни групи. Албанците на практика се оказват и над закона. Магистратите на ръководни длъжности са предимно албанци, които въпреки надзора на международните наблюдатели оправдават своите сънародници. Ден преди пристигането ни от затвора е бил освободен обвинен в убийство албанец, който при това е направил пълни самопризнания. Сърбите пък са държани зад решетките необосновано дълго. Другият голям проблем е незаконното оръжие. Стрелба в Косово се чува постоянно, в населението има невероятно количество пистолети, автомати, дори гранатомети. 49 БЪЛГАРСКИ ПОЛИЦАИ СЛЕДЯТ ЗА РЕДА В КОСОВО В подобна обстановка в Косово работят 49 български полицаи, 9 от тях са дошли като доброволци и са се прехвърлили от Босна. Още 20 души ще бъдат изпратени след Нова година. 18 от българите са на ръководни длъжности в международните полицейски сили. Останалите патрулират по улиците, работят по границата или надзирават задържаните в местните затвори. В момента Косово няма своя полиция. За реда се грижат многонационални полицейски сили, които включват 1816 души от 41 държави. Елементарната сметка показва, че един полицай се пада на 900 души население, което е около три пъти повече, отколкото у нас например. По принцип косоварите уважават служителите на реда и са респектирани от тях. Все по-често ги търсят и за помощ. Независимо от коя държава са, полицаите патрулират с еднакви автомобили. Червено-белите патрулни джипове Тойота с надпис Полиция могат да се видят навсякъде. Полицаите носят униформата на своята страна и щатното си оръжие, еднакви са само сините им барети. Добронамереното отношение към служителите на реда обаче се променя драстично, когато по имената на идентификационните карти, носени от всички чужденци тук, местните научат, че те са от славянски произход. Така коментира ситуацията в Косово наш полицай, прекарал вече четири месеца в Прищина. Когато косоварите научат, че полицаят е българин, напрежението обикновено спада, но често няма време за такива уточнения. Затова нашите са инструктирани да говорят помежду си на публични места само на английски и да избягват да се движат цивилни. Униформата е единствената защита, коментира зам.-командирът на българските полицаи в Косово полк. Пенко Барков. Понякога и тя не гарантира безопасността по улиците на Прищина. Броени дни преди нашето пристигане канадски служител на реда е бил пребит и обран в центъра на града, въпреки че е бил с униформа. Преди това пък американец, опитал се да разтърве сбили се младежи, бил пребит от обединилите се срещу общия враг враждуващи групи. Не са рядкост и случаите, когато полицаите са предизвиквани и обиждани от местните жители. Нашите полицаи засега не са били жертва на нападения. Единственият им проблем са няколкото квартирни кражби. Въпреки това обаче риск за живота им съществува постоянно. НАШИТЕ РИСКУВАТ ЖИВОТА СИ ЗА АПАРТАМЕНТ И КОЛА НА СТАРО Без излишна гордост може да споменем, че българите са едни от най-уважаваните полицейски служители в Косово. Българинът Вихър Черкезов, който е командир на нашите служители на реда в Косово, е избран да представлява мисията на ООН в щабквартирата на ООН в Ню Йорк. Българин е и полицаят, който пръв е стъпил в Косово и е развял знамето на ООН. Въпреки че и пред директора на ДНСП нашите служители на реда бяха похвалени от шефа на многонационалните полицейски сили Свен Фредериксон, от зам. началник щаба на частите на KFOR Силвио Мацарони, от своите командири и т.н., оказва се, че българите са едни от най-зле платените. Нашите полицаи не крият, че са в Косово заради парите. Дневно всеки от тях получава 75 USD командировъчни. Между 200 и 400 DEM дава нашенецът за квартира, ако успее да си намери хазяин сърбин. Албанците дават стаи на трикратно по-високи цени. Около 500 DEM месечно отиват за храна. За заведения и развлечения полицаите не дават нищо, защото просто е опасно за живота им да се включат в нощния живот на Косово, доколкото го има. Въпреки че официално те са командировани в Косово, заплатите им у нас не текат. За разлика от колегите им от почти всички други страни. Освен това в сравнение с Босна дневните са намалени с 20 USD. Така след едногодишно пребиваване в размирната провинция по-пестеливите ще съберат пари за малък апартамент и евентуално западна кола на старо. Парите не са много, предвид рисковете, които поемаме, но все пак е по-добре, отколкото да разчитаме само на заплатата си у нас, коментира с горчивина живота на полицая-гурбетчия един от нашите униформени в Косово.