Така, сега е по-ясно. Значи, че ако няколкостотин български туристически фирми искат да имат монополното право спрямо няколко десеткихиляди чуждестранни туристически фирми задължително да им посредничат, това не било монопол? Тук като, че има още да се учим на пазарна икономика. Заплахите за страшни последствия за консуматорите на туристически услуги (или на каквито и да са продукти и услуги) у нас от това, че български предприятия без монополна закрила ще изгубят част от пазара в полза на чуждестранни, изглеждат вече неактуални. Заплахите за глад сред работещите пряко или косвено в туризма (или в който и да е бранш) у нас от това, че работодателите им могат да станат чуждестранни фирми, също не са повторени. Ако са окончателно разумноизоставени, това е добро. Т. е. принципните неща, предмет на моя отговор, засягащи не едно предприятие или един браш, а основата на една нова пазарна икономика, не се оспорват. Това, върху което може да се дебатира, вече се представя разбираемо - недоволство от промяна на един данъчен закон у нас. На тази нова тема аз едва ли имам какво да добавя - и аз зная, че данъчните закони у нас не преливат от разум и логика. Но зная и друго - данъците, мерещи се само и само с проценти (а не "а какво ми остава" или "а какви са заплатите при вас" или "а какви са цените при вас) в България са ниски. Във време, когато страната получава като помощи данъчните пари на граждани в дуги държави. Но имайки опит от една данъчна система, от която авторът на темата вероятно ще получи няколко инфаркта още преди да е дочел данъчните инструкции, зная че и тук, в Швеция предприемачите в туристическия бизнес също дежурно си се оплакват от високи данъци, плашат с катаклизми, но ... броят на туристическите предприятия е горе-долу постоянен, а пътуванията са си все така евтини, качествени и достъпни за обикновения човек. След предпазливото въведение ще посоча и цифри. Годишният данък на едноличен търговец с печалба например колкото е заплатата на един инженер, е между 60 и 70 % плюс осигуровки (инженерът плаща същия данък, работодателят му плаща осигуровките). Печалбата на акционерни дружества се облага с 30% данък. Ако тази печалба се изплаща като дивиденти на акционери, тя се облага още веднаж както приход на едноличен търговец. ДДС е 25 %. Освен това нещата са направени и функционират така, че няма начин да се отървеш от данъка нито с подкупи, нито с кандърми - или си го платил в определения срок или си вписан в списъка на неплатежоспособните (и никой повече не търгува с теб) и си на път към фалит, опис и изземване на имуществото. Ако си излъгал, пътят е към затвора и забрана за частна дейност. Така, че разбира се, че търгуващите в туризма имат своето пълно право да защитават интересите си, но в перспективата на заинтересована гилдия, а не говорещи от името на всички избиратели и слагащи дебел кръст изцяло на политиката и дейността на дадено правителство само заради няколко седмици удължена възвращаемост на ДДС и за това, че абсурдният принцип дейността им да се смята за износ, най-после и естествено е отменен. Освен избирателите, предприемачи в туристическия бранш, има и известно число такива, които не са в този бранш и чийто живот в буквалния смисъл зависи от събираните данъци. Нещата вероятно ще си получат нормалното и недраматично разрешение. Ако заинтересованите успеят да убедят обществото в правотата си (а за това не е достатъчна само декларация от името на няколкостотин пряко заинтересовани и вопли тук) управляващите вероятно ще се опитат да подобрят законопроекта си. Ако това не стане и дейността на правителството като цяло през мандата му не отговори на интересите на широката част от избирателите, след година и нещо тези избиратели ще дадат доверие на друго правителство. Пожелавам успех на бранша без да чувствам задължение да премълчавам неиздържани аргументи и да се плаша от плашила. Иван Иванов, Упсала, Швеция