Уважаеми Toni, Извинявам се за забавения отговор, но от събота насам не можех по някаква причина да влезна във форума. И днес - о,чудо! Тамън си бях помислил че има някаква форма на цензура... С две думи - абсурдно е да се твърди, че смяната на трима-четирима министри е променила положението или е можела да промени положението. По простата причина, че всеки министър е върха на една огромна подпирамида от корумпирани чиновници, чиято сила е в разпореждането с държавната собственост. Докато държавната собственост е налице, ще са налице и те. А оттам нататък ще има само имитация на реформи. Тъкмо защото България е парламентарна република, всеки министър-председател има право да подписва решения, без те да са резултат от консенсус на неговите подчинени. Такава процедура поне на мен не ми е известна. А дори да я има, пак смяната на въпросните личности нищо не е решила, защото те не са били мнозинство във въпросния съвет. Пак повтарям че единствената печеливша тактика в онази ситуация е да поставяш и врагове и "съюзници" пред свършен факт - или приемате реформите или се обявявате срещу избора на хората. Каквито и помии да бяха избълвали в Часовете, каквито и апаратни трикове да бяха правили на всички щеше да е кристално ясно още през първия месец след изборите кой за какво е в това правителство и кой от кого е пратен в него, в парламента и в президентството. Не от клетви че няма да бъде излъган се нуждаеше народа, а от абсолютно решителни промени - от НЕЗАБАВНА приватизация. Вярно е че ако ти си бил по-вътре в нещата, ще ги виждаш през призмата на своята лична ангажираност. Вярно е че за хората, които не са били в кухнята, нещата ще изглежат прекалено прости. Но за мен има една основна политическа грешка на Филип Димитров - вместо да нанесе изпреварващ удар в сърцето на системата, той тръгна да я надлъгва с нейните собствени средства. Просто предостави инициативата обществеността безпрепядствено да бъде манипулирана. Ако на едно събрание на Министерския съвет през първия месец той беше изнесъл за гласуване от министрите решение за приватизация, премахване контрола върху цените и график за приемане на закони по които да стане оттеглянето на държавата от икономиката, единственото което би останало на въпросните особи или открито да застанат срещу своя министър-председател или да се съгласят и топката да отиде в парламента, който от своя страна щеше да бъде поставен пред същата дилема. С други думи - сваляне на картите още от самото начало. Кой според теб щеше да подкрепи народа в този случай?