Тук бих искал да допълня нещо. България понесе най-тежкия комунизъм в Европа. Беше буквално извергнат интелектуалния и потенциал, създаван години наред в престижни западни университети. Този потенциал, който не беше извергнат физически, бе принуден да напусне страната. И в прекрасната 1989 България се оказа в безпътица, с посткомунистическа интелигенция. С унищожена за години напред политическа визия. И щафетата бе поета от второешалонни комунисти, които трябваше да изпълняват поредния, но вече актуализиран московски сценарий. Тогава Др. Александър Лилов каза на новата опозиция бащински:"Че ние можеме да ви изиграеме по 50 различни начина! Няма къде да ходите!" Какъв цинизъм. А по отношение на Полша бих казал следното. Когато комуниста Кважниевски спечели президентските избори на запад никой не трепна. Като попитах - защо. Беше ми отговорено: Поляците са русофоби, националисти и силни католици. Тогава попитах: А ако в България някой комунист спечели президентските избори. Тогава ми отговориха - лошо. Като попитах - защо. Не ми отговориха.