Лицемерието на западняка, според нашето понятие за "лицемерие" е безспорно. За жалост нашата "откровеност" всъщност понякога си е просто обикновено невъзпитание. Колкото до поканата, ако си чел постерите ми по време на войната, когато участвах по-активно, ще видиш, че позицията ми по основните въпроси на живота и цивилизацията не е мръднала. Само по периферните въпроси, където всичко е въпрос на информация. В този смисъл както тогава твърдях определени неща, и хорът скептици в един глас ми отговаряше, "чакай, рибата е още в морето", мисля че на 11-12 декември би трябвало да ми кажеш: добре, прав беше, черпя по едно малко - което изречение изобщо няма да бъде обидно за теб, просто ще е проява на изисканост и любезност. Да, не мога да твърдя, нямам много доказателства че Западът ни обича, но не ни и мрази, той обича себе си, но вътре, в самата същина на идеологията му е умерената солидарност. Той би ни помогнал, ако това не му пречи, а в случая дори му е нужно донякъде. Нали аз твърдя, че при реалполитиката всичко е въпрос на изчисления, не на емоции. Е, Бисмарк е бил западняк, сега всички се съобразяват с неговите модели... :))