Четох много внимателно по-голямата част от публикациите, свързани с посещението на Клинтън, вкл. необработени агенционни материали.
Натрапи ми се една фраза, цитирам по памет: "Подкрепата, която България оказа на Запада и НАТО по време на кризата в Косово беше ВОДОДЕЛЪТ, който доказа нейната ориентация към Европа, евроепейското й бъдеще и евроатлантическите структури".
Бих искал да се върнем няколко месеца назад, и да си припомним кой какво твърдеше, не за да си посипваме главата с пепел, а за да видим чии аргументи важат. Аз твърдях точно това, което сега казват лидерите на Европа. Не на Америка, на Европа. Или накои от противниците на "Съюзна сила" вече са и евроскептици? :))
Впечатление ми направи думата "вододел", тя се повтаряше, симптоматична беше, така да се каже. Значи каквито и пози на демократи да сме заемали до 1999 г., каквито и закони да сме приемали, за да бъдем част от семейството на цивилизацията, е трябвало да положим приемен изпит, и той е бил точно този. Може би хуманистът, който живее във всеки от нас се натъжава, че такива са били тестовите въпроси, но политиката е нещо несантиментално, там емоциите винаги водят до грешки. Затова и говорех за Realpolitik. Точно както в случая с Трайковски. Но да не разводняваме. Аз питам:
Ще се наеме ли някой да опише модела на развитие на България, ако не бяхме подкрепили Алианса?
Щяхме ли да получим сега покана в Хелзинки за членство в ЕС, не в НАТО, в ЕС? И какви щяха да са последствията от това евентуално непоканване? И има ли значение за нас този факт? Струваше ли си цената и защо?
|