Стопли ми сърцето постингът на една политическа наблюдателка от Швейцария по темата "В очакване на Клинтън" по-долу! Ами то и аз като въпросните в постинга западняци като се разкарвах преди месец из София какво да видя:няма контейнер за смет без човек, който да наднича и да бърка в него. Привидя ми се дори, че човек на моя възраст, при това с прилична и интелигентна външност, туку пред очите ми намери в едно кошче нещо за доогризване и го пъхна в устата си.За просяците, в които може да се препъне човек по улиците или които го обкръжават, като си заотключва колата, не говоря, защото те са, нали знаете, от "мургавите", както казват в любезното ми Отечество, които много се били "навъдили". Та въпросната политическа наблюдателка от Швейцария кори тези като мен, дето все беднотията гледали, а не виждали, колко много и при това колко луксозни коли имало днес в България. Да бе! Например по "Графа", където хората припкат по платното между релсите, а трамвят весело им подрънква и ги побутва отзад да припкат по-бързо, защото по тротоарите са полегнали едни беемвета и мерцедеси, каквито и в Женева трудно може да мерне човек! А от време на време и полицай ще види човек, който в служба на реда спокойно си ги обхожда и се провира между тях - и нищо. Ами то и в Женева си е така: пльоснеш си колата на тротоара на някоя централна улица, и полицаят предпазливо ще ти я заобиколи, подсвирвайки си нещичко, защото смее ли... Освен това на съчетанието между бъркаща в контейнерите беднотия и луксозни автомобили човек в Калкута и къде ли още не може да се любува. А по "Патриарха", мине не мине час - друга атракция: два до три автомобилни звяра с писък, разни светлини и поне 80 километра в час в лек зиг-заг "метат" хората от платното, за да профучи след тях със същата скорост и без оглед на светофарите някакъв кортеж. Ами то и в Женева законът за градското движение сигурно не е за депутати, министри и други величия с бурканчета на автомобилите си. А колко автомобили с бурканчета в София! Особено стопли сърцето ми обаче справедливият гняв на нашата политическа наблюдателка от Швейцария срещу западните журналисти, които все търсели някоя дупка на тротоара или на пътя да покажат, или друга някоя "грешка на растежа", вместо да отразяват новото, градивното и положителното. Например новите автобани, каквито и в Швейцария нямало! Кога беше то, когато слушах така да хокат чуждестранните журналисти, дето все търсели да изцапат Родината? Ех, младост, ех, dejavu, върна ме трийсетина години назад!