Под някои активисти разбирам шепата студентчета, които организираха въпросния КПСС и се надпреварваха да измислят детинщини, с които да пълнят новинарските рубрики. Някои от тях вероятно бяха лични познати на НС на СДС, други със сигурност бяха съвсем случайни хора или "ветерани" от борбата срещу комунизма като Роберт Леви, дето и до ден-днешен ми иде да му се изсмея в лицето, като го видя. Под истински демонстранти разбирам всички останали хиляди студенти (и не само), които си ходехме по шествията, без да ни пука кой се води, че ги организира (самият факт, че никой така и не научи имената на членовете на КПСС е доста показателен в това отношение). Ако сега ме попиташ: а защо име е било на Бакърджиевци да дават пари на хора, които никой не знае и без които МОЖЕ, тук мога само да ти отговоря само с поговорката за лудия и двата зелника. Да бях и аз в Яйцето на 11-ти, пък случайно да ми бяха паднали 50-100 марки, щях да си ги прибера, без да ми мигне окото. та това си бяха луди пари тогава.