Чаят с ром най-често беше варен от госпожите из съседните кооперации. По "барикадите" беше студенко, няма какво да се лъжем. Идваха госпожи от близките кооперации с термосчета чайче, кафенце, а се намираха и добри хора, които да дадат по два-три лева за бутилка "Слънчев бряг" - върши работа за десетина души. Така че, колкото и да се опитвам да проникна в скрития смисъл на писмото ти, той си остава загадка за мен. Може би ти ще свариш на някого чай само ако ти платят предварително, но е редно да знаеш, че се намират и хора, които мислят другояче. Колкото до това дали малката ни революцийка е била "позорна", това си е изцяло проблем на твоята ценностна система. Ако смяташ, че Виденов (пък дори и зад кадър) е трябвало да остане още на власт, не виждам изобщо допирна точка, по която да разговаряме. Марки аз не съм видял. От нашия факултет - ИФ на СУ, само от нашия курс бяхме поне трийсет души, които редовно марширувахме по улиците на София. Ако някой от тях беше видял да се раздават пари, щеше да каже на другите и ние да се облажим... Но това, колкото и да ти го обяснявам, при условие че вече си твърдо убеден в обратното, не мога да те разубедя... Подставени лица тук-таме имаше... Но си нямате представа колко НИЩОЖЕН авторитет имаха те. Едно от "лицата" на КПСС (Студентският съвет), Иван еди кой си (май Георгиев беше), едно изтупано археологче, се беше опитал да събере съмишленици още през декември - след първите спонтанни прояви на насилие спрямо сградата на Позитано 20. За това, колко са му били сериозни намеренията, е характерно собственото му предложение след първата "сбирка" (на която се явяват десетина души, не на последно място - защото така и не е обявена пед много хора): хайде, да се съберем след Ивановден, защото си имам много работа (демек учи за сесия момчето и не му се губи време)... Още един "активист" пък беше Калоян еди кой си, с монархо-фашистки възгледи, историк. Той стана за смях с намеренията си да обърне настроенията на младежта в про-Симеончовски акции за връщане на царя. Другите "активисти" така и не се отучиха да се хилят като първокласнички при самата мисъл, че говорят от трибуна и някой ги слуша (то и никой не ги слушаше)... Общо взето детска радост. Колкото до КЕФА от изпотрошаването на парламента, кислороде, толкова НЕ си наясно какво точно е станало, че повече не може... Да беше дошъл да видиш с очите си какво става... Ама като си комунист, те е хванало бъзето (бъди спокоен, ние, "сините", никога не искаме документи за самоличност при такива прояви). Пораженията ВЪТРЕ в Парламента бяха дело на паниката на самите депутати, които решиха да се пазят от якобинска саморазправа. Неколцина лумпени и ПОДСТАВЕНИ (само че не от СДС, а от БСП) лица наистина счупиха три-четири прозореца и се вмъкнаха в крайните кабинети - тези на Куртев и на Лютфи. Аз стоях ПРЕД прозорците, до самия заден вход на Парламента, и с ръка мога да се закълна, че НАСИЛИЕ НЕ Е ИМАЛО - поне до 19 часа вечерта, когато беше голямата тълпа, разгонена най-накрая с неидентифицирана сълзотворна димка, хвърлена вероятно пак от депутат или просто служител в Парламента. Напротив, когато седнах на един от депутатските мерцедеси - за да не стоя прав, не за друго, - хора около мен любезно ме помолиха да стана, да не стане някой зулум... това, ако щете, го вярвайте. Когато Петър Стоянов обикаляше Парламента, за да внася спокойствие - той все още беше депутат, - мина на по-малко от метър от мен. Мога да ви уверя, че беше силно притеснен... защото ИЗОБЩО нямаше представа какви са тези хора пред него. Във всеки случай това НЕ бяхме наети от СДС трошачи на прозорци. Имаше няколко момченца по анцузи - наглед контингенти на районните полицейски участъци, във всеки случай доволно прости, за да имат твърди политически убеждения. Именно те строшиха прозорците на Парламента, въпреки протестите на мнозинството от демонстриращите край тях. Именно те нахълтаха в гореспоменатите кабинети и именно те призоваваха хората да влезем вътре и да пребием всичко живо. Това пак ви го казвам като пряк свидетел. Навярно някой от тия с анцузите (а може би пак мистериозен бодигард отвътре) подпали пердето на СТАЯ ОТ ВТОРИЯ ЕТАЖ, до който, извинявайте много, ама нямаше как ние, хората отвън да сме се покатерили - да не сме катерички... Запаленото перде изигра две функции: - да има причина да се извика пожарната - колите, които дойдаха да гасят пожари, бяха необичайно солидно бронирани - тяхното предназначение не е да гасят пожари, а да гонят демонсранти с водни струи. - И да види цял свят какъв вандализъм се вихри из София... Ха-ха. Ако имаше вандализъм, щеше да има СЪС СИГУРНОСТ убити и ранени. Но вандализъм нямаше - донесоха го джебчиите, пращани от предградията да трошат коли в центъра с обещание да им се потулят делата. Стара ДС практика. хайде стига толкова спомени.