Здравей Тони, май за пръв път ще влезем в спор с теб, но не мога да се съглася с някои от изводите ти. И аз загубих много време по време на войната и след това да разобличавам пропагандата на НАТО в търсене на действителните мотиви на Запада. В пропагандната кампания наистина имаше много неща, съшити с бели конци и мен ме хващаше яд, че ме правят на глупак като ме карат да вярвам в тях. . Всеки, който малко от малко се интересуваше от проблема, можеше да види тези бели конци.Но кампанията, както и ти казваш, не бе предназначена за нас. Тя бе насочена към средностатистическия западняк и го обработи много добре. Това беше една доста ефективна кампания. Но аз предлагам изобщо да не й обръщаме внимание. Това, което заслужава внимание са даже не токова действителните причини за войната,а ДЕЙСТВИТЕЛНИТЕ й последици. Има нещо, за което бяхме съгласни и двамата по време на войната : че една от най-основните й причини е първосигналната националистическа политика на Сърбия, провеждана цяло едно десетилетие. Не можеше повече Милошевич да бъде оставян да разпалва конфликти. Политиката му в Косово бе антагонистична, напълно лишена от диалогичност. В никакъв случай не забравям ролята на АОК; те бяха достойни партньори на Слобо. Западът трябваше да се намеси. Моето лично мнение е, че имаше алтернативи и че войната може би не беше най-доброто решение, но при всички случаи тя беше по-добра от пълното безразличие към един проблем, който можеше да се превърне за десетилетия в отворена рана на Балканите. Ти си прав, че без западна помощ не можем да се оправим. Но защо тогава реагираме така подозрително, когато тази помощ действително ни се предложи. Най-важната последица от тази война е разширяването на ангажимента, който Запада и по-конкретно Америка поема към сигурността на държавите в региона. Въвличането на Америка на Балканите - това е най-важният и много положителен резултат от Косовската война. Що се отнася до т.нар Пакт за стабилност, наивно беше да се очаква, че ще се излеят някакви милиарди. А ние всички това чакахме. И като не стана, ревнахме - лъжци, лицемери ...Много се обиждаме като не ни носят на ръце. Ами защо да ни носят? Откъде накъде данъкоплатецът в Германия или Америка ще дава пари на българина, който не ще да плаща никакви данъци на собствената си държава? Те нямат никакво морално задължение да ни помагат и когато го правят (макар и не в размерите, които ние очакваме) трябва да кажем поне едно Thank you, а не да викаме : много малко даваш. На мен ми омръзна българската параноя и готованковщина, пасивността ни, вечните обвинения, че някой друг ни е виновен и вечното чакане на някой Дядо Иван или Чичо Сам. Трябва най-после да погледнем на САЩ не като на враг или като на донор, а като на партньор, с който имаме общи интереси и сътрудничеството с когото е от жизнено важно значение за България.