Всъщност, върнах се от Тирана преди повече от 3 седмици, но сега имам нов компютър, който си е истински трепач, и докато си оправя кирилския софтуер, което стана в края на миналата седмица, бях малко извън форума. Иначе съм много доволен, напълно съм готов за технически подвизи. :))) В интерес на истината, занимавах се малко с изборите в Македония, и днес, когато съм на работа за да "си почина от почивката" не мога да не кажа че съм доволен. Е, имаше малко издънки в албанските райони, но като цяло не мога да отрека, че прилагайки някои законни трикове от нашия опит, пробългарски настроените македонци вече няма да са подчинени в най-отвратителния смисъл на думата, на призраците на югоносталгиците. Както се вика, доволен съм от свършената работа. Оптимист съм за връзките ни с Македония. Но, думата ми е за Албания. Ами не бива да разглеждаме отношенията си с Македония извън контекста "Албания". Албанците са адски амбицирани да се включат в де що има европейса програма, и, за наше неудобство, трябва да призная, че да доста по-последователни и мотивирани от нас. Е, стартът им е значително по-неизгоден, но вече са си формирали един доста грамотен елит, който се състои от изключително млади хора, които поназнайват нелошо английски, обличат се съвсем нормално, не говорят изобщо за онези предразсъдъци, в които ги подозираме, и изобщо имат доста агресивна и полезна за тях позиция по отношение на евро- и световните международни структури. Само че какво са заварили... Летището в Тирана прилича в голяма степен на автогарата в Димитровград. Прищина, който си е един доста западнал за югостандартите град, изглеждаше преди 1 година /какъвто го помня/ като Лас Вегас в сравнение с онова, което видях в същинска Албания. Всъщност това е една природно доста приятна страна, с хубав климат, може би е бедна на ресурси, не съм сигурен. Така поне са ни учили. Но лошото й е, че има много албанци :))). Инфраструктурата е по-отчайваща, отколкото можете да си представите. В цяла Тирана видях само 3-4 пътни знака. Бяхме настанени в една резиденция над града /нещо като нашите квартали около Витоша/, която база беше купил някакъв богат арабин. Лошото беше, че ел. системата им е по италиански стандарти, така че ако някой си носи сешоар /или пък маша/ да не си прави илюзии, че ще може да ги включи в тъничките клеми на контактите в новите сгради в Тирана. Понеже бяхме на разходка из града с македонска правителствена кола, почти веднага ни спря един албански полицай, /не че шофьорът ни беше напълно прав/, но пък и как да разбереш дали имаш предимство, като няма знаци; та като ни спря албанецът, се наложи да му покажем веднага моя паспорт, защото е служебен, и да не му дадем време да разсъждава. Той видя, че е от България, ухили се любезно, и ни отпрати, доколкото можа на англо-италиански. И към македонците имаше добро отношение, което, обаче, не беше двустранно. Македонците, милите, хич не обичат албанците, ама хич. И са адски подозрителни. После се връщах с автомобил и всеки албански камион, автобус или автомобил и на влизане, и на излизане от Македония, беше проверяван много обстойно. Албанците питаят излишно голямо уважение към нас, според мен. Не че не се държах така че да се притесняват още повече от закъснелия си старт. Много забавно е да влезеш в изоставените им бункерчета, но там е пълно с отровни насекоми, змии не видях. Албанците са дружелюбни. Особени са, но са дружелюбни. Тирана е нещо средно между Харманли и някой от крайните квартали на Солун, ако гледаме архитектурата. Има много /т.е. няколко/ сгради в постколониален стил, както и няколко с декоративни тухли, нещо като Биологическия факултет на СУ, да речем. Всичко, което сте слушали за това колко са разбити албанските пътища е вярно. Много хубаво е ако знаете италиански. Като кацнах на летището, понеже посрещачката ми чакаше и един полет от Чехия, се наложи да я изчакам в нещо като чакалня. На тръгване оттук беше хладно и бях с шапка. Поне 7-8 души минаха и ме подръпваха: "Синьоре, такси?" /С ударение на първата сричка/. Като взимах фактура от хотела, имах чувството че това ще доведе ако не до самоубийство, то до прединфарктно състояние моето счетоводство. Ксерокопие на листА4, без печат, на странния им език, като при попълването изрично им с карах да ми напишат датите. И тази разправия с едно относително интелигентно и добре знаещо английски и италиански момиче от рецепцията. Албанците са по-прагматични, отколкото изглеждат. Ако бях антрополог /имам предвид тясната ми специалност/, със сигурност бих си набавил доста снимков материал. Страшно особени муцуни имат тези хора. Но интересно е да ги наблюдаваш не само като общуват с теб, но и когато не знаят, че ги гледаш. Тогава можеш да видиш не онзи респект едва ли не пред по-висшата раса, но едно доста особено патриархално самочувствие, в гласовете на мъжете звучат заповедни нотки, дори когато са само мъже, без жени. Жените им са дружелюбни по един много провинциален начин. Момичетата там изпитват излишно голям респект пред чужденците. Много се притесняват, да не изглеждат задръстени, каквито всъщност и са. Но по отношение на хигиената и стил на поддържане, просто има драстична разлика сега и онова, което помня от 91-93 г. Обслужването им е по-добро от нашето като атмосфера, но то е май поради отчасти по-ориенталския им манталитет. Не видях никакви важни щрихи, които да свидетелстват за "ислямска опасност", поне що се отнася до същинска Албания. Всъщност това е двусъставна държава, така че пълна картина ще мога да имам едва когато прекарам известно време в Шкодра, при "гегите", от чието племе са и косоварите. В момента на власт е по-скоро южният клан, и има някакъв паритет. Странна форма на кланова демокрация има там, обаче. Ако някой иска да ме пита нещо конкретно, свързано с "ислямската страна на Албания", да пита, просто така, в общото няма много за казване, виж, от подробностите може да се извлече доста. Хората имат амбиция да бъдат европейци, но през 10 метра в Тирана някой продава формуляри за една игра, май се казваше нещо като "Шанс 2000" - тип логария за зелена карта. Ако тук са 400 хиляди желаещите такава карта, там са 4 пъти повече, при три пъти по-малко население. Патриоти са, но хич не се гордеят със страната си. Албания е една особена хълмиста страна, но аз не ви разказвах за политика, за да не замърсявам иначе разхвърляното си изложение. С удоволствие ще отговоря на конкретни въпроси.